Тор винаги се взираше надолу към този проблясък, макар мимолетната светлина да беше твърде силна за очите му.
След като всичко свърши, братът се свлече на земята, сякаш гръбначният му стълб се беше втечнил, енергията му беше напълно изчерпана. Очевидно имаше нужда да се храни, но тази тема като много други не подлежеше на обсъждане.
— Колко е часът? — успя да произнесе той, докато дишаше насечено.
Куин погледна часовника си марка «Сунто».
— Два сутринта.
Тор вдигна поглед от покритата с черни петна земя и фокусира зачервените си очи върху района от града, откъдето бяха дошли току-що.
— Какво ще кажеш да се прибереш в имението? — Куин извади мобилния си телефон. — Бъч не е далече.
— Не — възпротиви се Тор. — Не се обаждай на никого. Съвсем добре съм. Просто трябва да си поема малко дъх.
Пълни глупости. Беше толкова добре, колкото се чувстваше и Джон в момента. Нямаше спор обаче, че само един от тях стоеше изложен на поривите на вятъра, мокър до кости, при температура не повече от десет градуса.
Джон тикна ръцете си пред погледа на брата, така че да попаднат в полезрението му.
— Веднага се прибираме у дома.
Вятърът донесе до носовете им аромата на бебешка пудра като аларма, задействала се в притихнала къща.
Вонята постигна онова, което дълбокото дишане не можа да стори — вдигна Тор на крака. На мудността и дезориентацията беше сложен край. Ако някой му беше обърнал внимание на факта, че все още е мокър като риба, вероятно би се изненадал.
— Има и други — изръмжа той.
Пое напред, а Джон изруга по адрес на неговата маниакалност.
— Хайде — подкани го Куин, — да тръгваме. Нощта ще е дълга.
2.
— Вземи си малко почивка... Отпусни се... Позабавлявай се...
Докато мърмореше пред публиката от антични мебели, Хекс излезе от спалнята и влезе в банята. После се върна. И... отново се запъти към Мраморландия.
В банята, която сега деляха с Джон, спря пред джакузито. До месинговите кранчета стоеше сребърен поднос с всякакви видове лосиони, мазила и други момичешки щуротии. И това не изчерпваше и половината. До умивалниците ли? Друг поднос — отрупан с парфюми на «Шанел»: «Кристал», «Коко», «№ 5», «Коко Мадмоазел». Също така имаше елегантна плетена кошница с четки за коса, някои с къси зъбчета, а други с остри косми или метални игли. В шкафовете ли? Редица от лакове за нокти в достатъчно нюанси на противното розово, така че да предизвикат епилептичен припадък дори на Барби. Както и петнайсет различни марки пяна, гел и лак за коса.
Да бе!
Дори не й се коментираха гримовете «Боби Браун».
Кой са си мислели, че се нанася тук? Една от онези малоумници Кардашян ли?
И като стана дума. Мътните да го вземат, не можеше да повярва, че вече знаеше кои са Ким, Кортни, Клои, Крис, братът Роб, вторият баща Брус, малките сестри Кендал и Кайли, както и множеството съпрузи, любовници и онова хлапе Мейсън.
Срещна погледа си в огледалото и си каза: ама че е интересно. Беше успяла да взриви мозъка си с помощта на великото забавление, наречено телевизия.
Със сигурност не беше така мърляво като с куршум, но резултатът беше същият.
— Тая тъпотия трябва да върви с предупредителен етикет.
Разглеждаше се в огледалото — късо подстригана черна коса, бледа кожа, стегнато тяло, късо отрязани нокти и пълно отсъствие на грим. Дори носеше собствените си дрехи — черна прилепнала тениска и кожени панталони — униформа, обличана от нея всяка вечер в продължение на години.
Е, с изключение на онзи случай преди няколко нощи. Тогава облече нещо съвършено различно.
Може би именно ритуалната рокля беше причината за появата на всички тези женски джунджурии след церемонията по обвързването. Фриц и догените явно бяха приели, че е обърнала нова страница. Или това, или просто такава беше стандартната процедура при посрещане на току-що обвързала се шелан.
Обърна се и положи длани в основата на шията си върху квадратния диамант, който й бе подарил Джон. Положено в масивен обков от платина, това беше единственото бижу, което можеше да си представи, че някога би сложила — тежко, солидно, способно да издържи сериозна битка и да остане на мястото си.
В този нов свят на шампоани, лакове за коса и парфюми поне Джон още я разбираше. Колкото до останалите... Нужно им беше обучение. Не за първи път й се налагаше да поеме ролята на учителка за група мъже, които си мислеха, че само защото има гърди, мястото й е в позлатен кафез. Ако някой се опиташе да я превърне в типична кукличка от глимерата, тя просто щеше да пререже златната решетка, да заложи бомба в основата на клетката и да увеси димящите останки на полилея във фоайето.