— Почти не е останала драскотина, ковачо — каза Лан зад гърба му.
— Повечето ранени вълци се скриха в леса — каза Моарейн. — Но излекувах онези, които можах да намеря. — Перин я изгледа рязко, но тя сякаш не влагаше нищо в думите си — Може и да са дошли по някакви свои причини, но най-вероятно всички щяхме да сме мъртви без тях, — Перин се помръдна неловко и сведе очи.
Айез Седай посегна към отока на бузата на Мин, но тя отстъпи и каза:
— Не съм чак толкова ранена, а ти си уморена. Имаше достатъчно но други пострадали.
Моарейн се усмихна и ръката й се смъкна.
— Добре. А ти, Ранд? Имаш ли някаква рана? Дори драскотина от меча на мърдраал може да е смъртоносна, а някои мечове на тролоците са също толкова опасни.
Едва сега Перин забеляза нещо и каза: — Ранд, палтото ти е мокро. Кръв ли е това? Ранд издърпа дясната си ръка изпод палтото, ръка, обляна в кръв.
— Не е мърдраал — промълви той унесено, взирайки се з ръката си. — И от тролок не е. Раната, която получих във Фалме се е отворила.
Моарейн изсъска, дръпна се от Лан и почти падна на колене до Ранд. Дръпна дрехата му и огледа раната. Перин не можа да я види, защото главата й му пречеше, но миризмата на кръв стана по-силна. Ръцете на Моарейн се раздвижиха и лицето ни Ранд се изкриви от болка.
— „Кръвта на Преродения Дракон върху скалите на Шайол Гул ще освободи човечеството от Сянката.“ Не казваха ли това Пророчествата за Дракона?
— Кой ти го каза? — попита го рязко Моарейн.
— Ако би могла да ме отведеш на Шайол Гул още сега — рече сухо Ранд — през някой Портал или Портален камък, всичко може да свърши. Без повече смърт. Без повече сънища. Край на всичко. — Де да беше толкова просто — отвърна тъжно Моарейн. — Бих могла, по един или друг начин. Но не всичко от Каретонския цикъл може да се приеме буквално. Защото всяко нещо, което се казва в него открито, съдържа десетки неща, които могат да значат стотици други. Не си въобразявай, че изобщо разбираш какво могат да значат те, дори ако някой ти е казал всичките Пророчества. — Тя замълча, сякаш да събере сили; едната й ръка стисна ангреала, а другата се плъзна по хълбока на Ранд. — Стегни се.
Внезапно очите на Ранд се разтвориха широко, той изправи гръб, изпъшка, взря се напред и потръпна. На Перин му се беше сторило, когато тя Лекуваше него, че това продължава цяла вечност, но само след няколко мига тя отново отпусна Ранд да се облегне на дъба и промълви немощно.
— Направих… каквото можах. Каквото можах. Трябва да внимаваш. Може да се разтвори отново, ако… — Гласът й заглъхна и тя залитна.
Ранд понечи да я прихване, но Лан го изпревари и я изправи, На лицето на Стражника се бе изписало изражение, толкова близко до нежността, колкото Перин можеше да допусне у него.
— Изтощена е — промълви Лан. — Погрижи се за всички, но няма кой да се погрижи за нея. Ще я заведа да си легне.
— Ранд е тук — промълви тихо Мин, но Лан поклати глава и каза:
— Не че не допускам, че би се опитал, овчарю. Но ти знаеш толкова малко, че по-скоро би могъл да я убиеш, отколкото да й помогнеш.
— Така е — отвърна Ранд горчиво. — Не може да се разчита на мен. Луз Терин Родоубиеца е убил всички близки около себе си. Може би и аз ще сторя същото преди да свърша.
— Стегни се, овчарю — отвърна му дрезгаво Лан — Целият свят е яхнал раменете ти. Не забравяй, че си човек, и направи това, което трябва.
Ранд погледна Стражника в очите и странно, цялата му горчивина сякаш изчезна.
— Ще се боря с всички сили — каза той. — Защото няма друг, а трябва да се стори, и дългът е мой. Ще се боря, но не съм длъжен да ми харесва това, в което се превърнах. — Затвори очите си, сякаш се канеше да заспи. — Ще се боря. Сънищата…
Лан го изгледа за миг и кимна. Вдигна глава и огледа Моарейн, Перин и Мин. — Заведете го до постелята му, а после гледайте и вие да поспите. Още дни ни чакат, а Светлината само знае какво ни предстои.
Глава 6
Ловът започва
Перин не очакваше да заспи, но изстиналото варено, с което се бе натъпкал — решимостта му по отношение па корените бе изтраяла само докато не подуши остатъците от вечерята — и умората го събориха в леглото, И да беше сънувал нещо, не помнеше. Събуди се, когато Лан го разтърси за раменете. Утрото, процеждащо се през отворената врата, превръщаше Стражника в сянка, окъпана в светлина.
— Ранд го няма — бе единственото, което каза Лан, преди да излезе тичешком, но то беше предостатъчно.
Перин се измъкна от постелята и бързо навлече дрехите си. Навън се мяркаха само шепа шиенарци — извличаха с конете си труповете на тролоците, но се движеха така, сякаш едва бяха станали от болничната постеля. На всяко тяло му трябваше време, за да си възвърне силата, изразходена от Лечителството.