Выбрать главу

— Достатъчно са за целите ми — отвърна твърдо Моарейн. — Повечето са си тръгнали, но някои са останали, защото аз ги помолих. А Лейа е съвсем сигурна. О, Чедата са ударили някои от заклетите в Дракона, там, където са били шепа хора. Но макар да провъзгласяват, че ще съкрушат този лъжлив Дракон, макар да разполагат с хиляди мъже, които би трябвало да не вършат нищо друго, освен да го преследват, те избягват сблъсъци с всяка част, заклела се да служи на Дракона, ако е над петдесет души. Не открито, нали разбирате, но има някакво забавяне, нещо, което да позволи на преследваните да се измъкнат.

— Ами тогава Ранд може да слезе при тях, ако иска. — Лоиал погледна Айез Седай и примигна неуверено. Целият лагер знаеше за споровете й с Ранд. — Колелото заплита път за него.

Юно и Лан отвориха уста едновременно, но шиенарецът отстъпи на Стражника с лек поклон.

— По е вероятно — каза Стражникът — това да е някакъв белоплащ заговор, макар че Светлината да ме изгори, ако мога да проумея какъв е. Но когато Белите плащове ми дадат дар, винаги търся отровната игла, скрита в него. — Юно мрачно кимна. — А освен това — добави Лан — доманците и тарабонците все още се мъчат да избият Заклетите в Дракона също тъй усърдно, както и да се избият помежду си.

— Има и още нещо — каза Моарейн. — Трима младежи са загинали в селата, край които са минали фургоните на госпожа Лейа. — Перин забеляза потрепването на веждата на Лан — за Стражника това беше точно толкова признак на изумление, колкото неволно изпуснат вик от устата на някой друг човек. Лан не беше очаквал тя да спомене за това. Моарейн продължи: — Един е умрял от отрова, двама от нож. И все при обстоятелства, при които никой не е могъл да се приближи до тях незабележимо, но точно така е станало. — Тя се загледа в пламъците. — И тримата младежи са били по-високи от обикновено и светлооки. Светлите очи са нещо необичайно за Равнината на Алмот, но си мисля, че в тези дни е лош късмет да си висок младеж със светли очи там.

— Но как? — попита Перин. — Как може да са убити, щом никой не е могъл да се приближи до тях?

— Тъмния разполага с убийци, които няма и да забележиш, докато не се окаже твърде късно — промълви тихо Лан. Юно потръпна. — Бездушните. Не бях чувал досега за някой от тях на юг от Граничните земи.

— Стига сме приказвали за това — каза решително Моарейн.

Перин имаше въпроси — „Какво, в името на Светлината, са тия Бездушни? Като тролоци ли са, или като Чезнещи?“ — но ги остави незададени. Когато Моарейн решеше, че по някой въпрос се е говорило достатъчно, нямаше да каже нищо повече. А затвореше ли устата си, човек не можеше да отвори тази на Лан дори с железен лост, Шиенарците също се подчиниха на командата й. Никой не искаше да ядоса една Айез Седай.

— Светлина! — промърмори Мин, оглеждайки с боязън сгъстяващия се около тях мрак. — Не можеш да ги забележиш? О, Светлина!

— Значи нищо не се е променило — промълви тъжно Перин. — Изобщо. Не можем да слезем в равнината, а Тъмния иска гибелта ни.

— Всичко се променя — отвърна спокойно Моарейн. — И Шарката поема всичко. В Шарката трябва да яздим, а не в моментните промени. — Тя ги изгледа един по един, после каза: — Юно, ти сигурен ли си, че твоите съгледвачи не са пропуснали, нищо подозрително? Дори да е нещо съвсем дребно?

— Прераждането на Господаря Дракон развърза всички връзки на сигурността, Моарейн Седай, и сигурност нивга не съществува, когато се сражаваш с мърдраал, но живота си бих заложил, че съгледвачите вършат работата си не по-зле от всеки Стражник. — Това беше едно от най-дългите слова, които Перин беше чувал от устата му, без да е придружено от проклятие. По челото на Юно бе избила пот — очевидно от усилие.

— Всички бихме — отвърна Моарейн. — Но това, което направи Ранд, бе все едно да запали огън на върха на планината, та да го види всеки мърдраал на десет мили околовръст.

— Може би… — промълви колебливо Мин. — Може би няма да е зле да сложите прегради по-надалеч. — Лан я изгледа сурово. Той самият понякога поставяше под въпрос решенията на Моарейн, макар рядко да си го позволяваше, когато можеше да го чуят, но не одобряваше, когато го прави друг. Мин отвърна на погледа му навъсено. — Какво пък, мърдраалите и тролоците са достатъчно опасни, но тях поне мога да ги видя. Никак не ми харесва да си представя, че тези… тези Бездушни могат да се промъкнат тук и да ми прережат гърлото, без изобщо да ги забележа.