Нинив усети как стомахът й се сгърчи. Един от Отстъпниците! Умът й онемя от изненада. „Тъмния и всички Отстъпници са оковани в Шайол Гул, оковани са от Създателя в мига на сътворението.“ Но катехизисът не помогна — тя твърде добре знаеше колко много от това вече не е вярно. А после останалото се върна в ума й. Тринадесет мърдраала и тринадесет сестри от Черната Аджа. Чу писъка на Елейн преди да осъзнае, че самата тя пищи, гърчейки се в невидимите стеги на Въздуха. Невъзможно бе да се каже кое бе по-силно — отчаяните писъци на двете или смехът на Лиандрин и Рианна.
Глава 52
В търсене на цяр
Отпуснат на столчето в стаята на веселчуна, Мат се намръщи при поредната кашлица на Том. „Как ще продължим да търсим, щом той е така скапано болен, че почти не може да ходи?“ Засрами се веднага, щом си го помисли. Том беше също толкова усърден в търсенето, колкото и той самият, обикаляше с него ден и нощ, чак докато не разбра, че се разболява сериозно. Мат беше толкова погълнат от издирването, че не бе обърнал сериозно внимание на кашлицата му. Промяната от непрестанен дъжд в прогизнала от изпаренията жега с нищо не бе облекчила болестта.
— Хайде бе, Том — примоли се той за пореден път. — Лопар казва, че наблизо живеела Мъдра. Така наричат тук Премъдрата — Мъдра. Не мислиш ли, че на Нинив това би й харесало?
— Нямам аз нужда от… разни гадни… бълвочи… да ми ги наливат в гърлото, момче. — Том затисна с пестник гъстите си мустаци в напразно усилие да прикрие хриповете. — Ти отивай да търсиш. Само ми дай… няколко часа… да полежа в леглото… и идвам с теб. — Разкъсващите хрипове го превиха на две.
— Значи аз да свърша цялата работа, докато ти си почиваш? — възкликна пискливо Мат. — Как ще ги намеря без теб? Ти научи повечето от нещата, които чухме. — Което не беше съвсем вярно: хората говореха пред заровете почти толкова охотно, колкото докато черпеха веселчуна с чаша вино. Дори по-свободно, отколкото с един веселчун, кашлящ толкова силно, че се бояха да не прихванат болестта му. Но Мат беше започнал да мисли, че кашлицата на Том няма да мине сама. „Ако старият пръч вземе че ми умре, с кого ще играя на камъчета“ каза си той грубо. — Все едно, проклетата ти кашлица ме държи буден даже когато съм в съседната стая.
Без да обръща повече внимание на протестите на белокосия мъж, той го изправи на крака и се изненада колко тежък се оказа отпуснатият от настинката веселчун. Въпреки влажната жега Том настоя да си вземе пъстроцветния плащ. Наметалото на Мат беше наполовина разкопчано и яката на ризата разгърдена, но той остави стария пръч да ходи облечен както си иска. Никой в гостилницата не им обърна внимание, докато той почти влачеше стареца навън в късния следобед.
Ханджията ги беше упътил ясно, но когато стигнаха портата на крепостта и се озоваха пред калните улици на Блатото, Мат за малко щеше да се обърне и да потърси друга Мъдра. В град с такива размери сигурно имаше и други. Но бухането на Том го накара да продължи. Младежът направи гримаса и запристъпва в калта, почти мъкнейки веселчуна на гръб.
След описанията на ханджията си беше помислил, че трябва да са минали покрай дома на Мъдрата на път от пристанището първата нощ, когато пристигнаха. И щом зърна продълговатата тясна къща с китките сушени билки по прозорците, точно до грънчарския дюкян, си я спомни. Лопар му бе споменал нещо за влизане през задната врата, но от калта му беше дошло до гуша.
„И от рибешката воня“ — помисли си той и погледна навъсено босоногите мъже, които се влачеха край тях с кошове риба на гръб. По улицата имаше и стъпки от коне, вече започнали да се заличават от колелетата на волските впрягове. Коне, теглили фургон или може би карета.
Той примъкна Том до предната врата и почука. След малко почука отново. И пак.
Тъкмо се канеше да се откаже и да се върне в „Белия полумесец“ въпреки бухащия на раменете му Том, когато чу отвътре забързани стъпки.
Вратата се открехна съвсем леко и през процепа надникна дебела сивокоса жена.
— Какво искате? — попита тя с уморен глас.
Мат докара най-сърдечната си усмивка. „Светлина, аз самият започвам да се поболявам от тези хора, дето все ми говорят така, сякаш всичко е безнадеждно.“
— Мама Гуенна? Казвам се Мат Каутон. Каван Лопар ми каза, че можете да направите нещо за кашлицата на приятеля ми. Мога добре да платя.