— Къде са те? — настоя Мат. — Това е важно! Те са застрашени, ако не ги намеря!
— Нищо не разбираш — отвърна тя тихо. — Ти си чужденец. Върховните лордове…
— Не ме интересуват никакви… — Мат спря и погледна към Том. Веселчунът сякаш се бе намръщил, но кашляше така здраво, че Мат не можеше да е сигурен. — Какво общо могат да имат Върховните лордове с моите приятелки?
— Ти просто не…
— Не ми казвайте, че не разбирам! Ще си платя.
Мама Гуенна го изгледа сърдито.
— Не взимам пари за… — Лицето й се изкриви в яростна гримаса. — Молиш ме да ти кажа неща, за които ми наредиха да не казвам на никого. Знаеш ли какво ще ме сполети, ако го сторя и ти изтървеш името ми? Езика ще ми отрежат най-напред. А после и други части поред преди Върховните лордове да овесят това, което е останало от мен, за да изпищя последните си часове за назидание на другите, че трябва да се подчиняват. А и така няма с нищо да помогна на девойчетата, нито като го кажа, нито като умра!
— Обещавам никога да не споменавам името ви пред никого. Заклевам се. — „И ще си спазя клетвата, старице, само ми кажи, да му се не види, къде са те!“ — Моля ви! Те са в опасност.
Тя го изгледа продължително. Мат имаше чувството, че изучава всяка частица от него.
— При тази клетва ще ти кажа. Аз… ги харесвах. Но ти не можеш да направиш нищо. Твърде много си закъснял, Матрим Каутон. Твърде много, с близо три часа. Отведоха ги в Камъка. Върховният лорд Самон изпрати за тях. — Тя поклати глава, загрижена и смутена. — Той изпрати… жени, които могат да… преливат. Аз лично нямам нищо против Айез Седай, но това е против закона. А законът е създаден от самите Върховни лордове. Дори да нарушават всеки друг закон, този не биха нарушили. Защо един Върховен лорд ще праща Айез Седай да хващат прегрешилите пред него? И защо изобщо ще му трябват тези момичета?
Мат едва не избухна в смях.
— Айез Седай ли? Мама Гуенна, сърцето ми замалко да изскочи, че и черният дроб с него. Ако за тях са дошли Айез Седай, няма за какво да се безпокоите. Та те и трите ще стават Айез Седай. Не че на мен това ми харесва, но тъкмо това те… — Широката му усмивка изведнъж се стопи, защото тя поклати тежко глава.
— Момче, момче, тези момичета се биха като лъвориби в мрежа. Дали ще стават Айез Седай, или не, не знам, но ония, дето дойдоха да ги отведат, ги блъскаха като кофи в продънен трюм. Приятели не оставят такива синини по тялото ти.
„Айез Седай са ги били? Но какво става, в името на Светлината? Проклетият Камък. В сравнение с него дворецът в Кемлин бе като двор на конюшня! Огън да ме гори! А аз стърчах ей там отвън и зяпах към тая къща! Да ме изгори дано, проклет, заслепен от Светлината тъпак!“
— Ако си счупиш ръката — ревна Мама Гуенна, — ще ти я наместя и ще я намажа с мехлем, ама ако ми строшиш стената, кожата ще ти одера като на червеноперка!
Той примигна и погледна свития си пестник. Кокалчетата му бяха ожулени. Дори не бе усетил, че удря в стената.
Едрата жена стисна здраво ръката му, но пръстите й я опипаха учудващо нежно.
— Няма нищо счупено — изпъшка тя след малко. И огледа лицето му. Очите й също бяха нежни. — Изглежда, наистина си загрижен за тях. Поне за една от тях, предполагам. Съжалявам, Мат Каутон.
— Недей — отвърна й той. — Сега поне знам къде са. Трябва само да ги измъкна оттам. Измъкна последните две останали му андорски жълтици я ги пусна в шепата й. — За церовете на Том и затова, че ми каза къде са момичетата. — Обзет от внезапен порив, той се наведе, бързо целуна старата жена по бузата и се ухили. — А това е от мен.
Сепната, тя докосна бузата си, разколебана дали да гледа монетите, или него.
— Ще ги измъкнеш, казваш. Просто ей тъй. От Камъка. — Изведнъж тя го сръга в ребрата с пръст, твърд като остен. — На моя мъж приличаш, Мат Каутон. И той беше един твърдоглав тъпак, готов да се набута сред зъбите на урагана, и с усмивка при това. За малко да повярвам, че наистина можеш да го направиш. — Тя изведнъж забеляза калните му ботуши, явно за първи път. — Шест месеца ми трябваха, докато го науча да не ми мъкне кал в къщата. Ако наистина измъкнеш момичетата, на която и от тях да си хвърлил око, много зор ще види, докато те научи как се влиза в къща.
— Вие сте единствената жена, която би могла да го направи — отвърна й той ухилен, а гневният й поглед само разшири усмивката му. — „Да ги измъкна. Това е всичко, което трябва да направя. Просто да ги измъкна от Камъка на проклетия му Тийр.“ Том отново се закашля. „Той не може да влезе в Камъка така. Но как да го опра?“ — Мамо Гуенна, мога ли да оставя приятеля си тук? Твърде е болен, за да го връщам в хана.