Выбрать главу

Ранд се засмя.

— Вярваш ли, че можеш тъй лесно да ме сплашиш, Отстъпнико? Самият Баал-замон ме гонеше. Мислиш ли, че сега ще трепна пред тебе? Да коленича пред един Отстъпник, след като отрекох Тъмния в лицето му?

— Така ли мислиш? — отвърна тихо Бе-лаал. — Ти наистина не знаеш нищо. — Изведнъж в ръцете му се появи меч, меч с острие, изковано от черен пламък. — Вземи го! Вземи Каландор! Три хиляди години, докато аз лежах окован, той е чакал тук. За теб. Един от най-могъщите ша-ангреали, правени някога. Вземи го и се защити, ако можеш!

Той пристъпи към Ранд, сякаш за да го изтласка назад към Каландор, но Ранд вдигна ръцете си — сайдин го изпълни, сладкият, стремглав поток на Силата; гърчещата стомаха отрова на покварата — и ето че държеше меч, изсечен от червен пламък, меч със знак на чаплата върху свирепото му острие. Той запристъпва както го бе учил Лан и се понесе като в неспирен танц. Среза на коприната. Порой по планински склон. Вятър и дъжд. Острие от черен пламък срещна резец от червен огън в облак искри, с рева на пръскащо се нажежено желязо.

Ранд плавно зае стойка в защита, за да прикрие внезапния си прилив на несигурност. И на черния меч имаше чапла — врязана птица, толкова черна, че сякаш беше невидима. Веднъж се беше сразил с мъж със стоманен меч със знака на чаплата и едва не загина. Знаеше, че той самият все още не е спечелил правото да носи знака на майстор на меча; този знак беше на меча, който му беше дал баща му, и когато се сетеше за меч в ръцете си, си мислеше все за онзи меч. Веднъж бе прегърнал смъртта, тъй както го бе научил Стражникът, но този път знаеше, че смъртта му ще е окончателна. Бе-лаал бе много по-добър от него с меча. По-силен. По-бърз. Истински майстор.

Отстъпникът се разсмя развеселен и завъртя острието в бързи махове от двете му страни; черният пламък засвистя във въздуха, все по-бързо.

— Ти някога беше велик майстор на меча, Луз Терин — извика с насмешка Бе-лаал. — Не помниш ли как се забавлявахме с тази игра на мечове и се учехме да убиваме с нея, както разправят древните книги, че го правели нявга мъжете? Не помниш ли дори една от онези отчаяни битки, дори едно от жестоките ни поражения? Разбира се, че не. Ти нищо не помниш, нали? Този път не си се научил достатъчно. Този път, Луз Терин, ще те убия. — Бе-лаал изкриви устни в още по-насмешлива усмивка. — Може би, ако вземеш Каландор ще удължиш с малко живота си. С малко.

Той пристъпи бавно напред, само колкото да даде на Ранд време да направи точно това — да се обърне и да побегне към Каландор, към Меча недосегаем, за да го вземе. Но съмненията все още притискаха Ранд. Каландор може да бъде досегнат само от Преродения Дракон. Той се бе оставил да го провъзгласят за такъв поради сто причини, които тогава сякаш не му даваха възможност за избор. Но беше ли наистина Прероденият Дракон? Ако наистина се затичаше да досегне Каландор, не в съня, дали дланта му нямаше да срещне невидима стена, докато Бе-лаал го посича отзад?

И той пресрещна Отстъпника с меча, който познаваше — с острието от жив огън, изковано със сайдин. И го отблъсна. Падащ лист срещна Мократа коприна. Котешкият танц по стената се сблъска с Глигана, тичащ по склона. Реката, подмиваща брега едва не отсече главата му и се наложи да се хвърли тромаво настрани, докато черното острие изсвистя бръснещо над косата му. Претърколи се, изправи се отново на нозе и срещна Скалата, падаща от върха. Упорито, преднамерено, Бе-лаал го тласкаше назад в спирала, затягаща се бавно около Каландор.

Сред колоните отекнаха викове, писъци, дрънчене на стомана, но Ранд едва ги чуваше. Двамата с Бе-лаал вече не бяха сами сред Сърцето на камъка. Мъже в ризници и с кръгли шлемове се сражаваха с мечове срещу сенчести забулени силуети, притичващи сред колоните с къси копня. Някои от войниците оформиха жива стена; стрели, прелетели в здрачевината, ги поразиха в гърлата и в лицата и те започнаха да падат. Ранд едва забелязваше вихрещата се наоколо битка, дори когато само на крачки от него започнаха да падат воини. Собствената му битка бе твърде отчаяна и поглъщаше всичкото му внимание. По хълбока му пробяга жарава. Старата рана се беше отворила.