Нинив и Елейн бяха коленичили на пода, а Егвийн лежеше между тях, явно заспала. Той ахна, като видя подутото й лице, и си помисли, че едва ли спи. Другите две се извърнаха към него, щом вратата изскърца — бяха почти толкова пребити, колкото Егвийн; „Огън да ме гори! Огън да ме гори!“ — погледнаха го и зяпнаха.
— Матрим Каутон — каза Нинив слисано. — Какво, в името на Светлината, правиш ти тук?
— Дойдох да ви спася, да му се не види — отвърна той. — Огън да ме гори, ако съм допускал, че ще ме срещнат все едно че съм дошъл да открадна баница. — Вие, ако искате, може да ми обясните защо имате такъв вид, сякаш наскоро сте се били с мечки. Ако Егвийн не може да ходи, ще я нося на гръб. Целият Камък е пълен с айилци, или почти, и или те ще избият проклетите Бранители, или Бранителите ще избият проклетите айилци, но както и да стане, най-добре е да се измъкваме по-скоро от това проклето място! Докато можем.
— Внимавай с езика — предупреди го Нинив, а Елейн го измери с укорителен поглед. Нито една от двете обаче не обърна повече внимание на езика му, а се заловиха разтърсват Егвийн, сякаш по тялото й вече нямаше повече синини, отколкото беше виждал през живота си.
Клепачите на Егвийн трепнаха и се отвориха.
— Защо ме събудихте? — изстена тя. — Трябва да го разбера. Ако й освободя връзките, тя ще се събуди и повече няма да мога да я хвана. Но ако не го направя, тя няма да може да заспи напълно и… — Очите й се разшириха. — Матрим Каутон, какво, в името на Светлината, правиш ти тук?
— Ти й кажи — кимна той на Нинив. — Аз съм твърде зает да се мъча да ви измъкна, че да внимавам с ез… — Те бяха зяпнали зад него, толкова гневни, сякаш съжаляваха, че нямат ножове.
Той се обърна, но видя само Джюйлин Сандар, който изглеждаше така, сякаш беше глътнал гнила слива.
— Имат основание — каза той на Мат. — Аз… ги предадох. Но бях длъжен. — Последното бе предназначено колкото за Мат, толкова и за жените. — Онази с многото плитки ми заговори и аз… Трябваше да го направя. — Трите продължаваха да се взират в него.
— Подли хитринки си има Лиандрин, господин Сандар — отрони най-сетне Нинив. — Може би не сте изцяло виновен. Можем да отсеем вината по-късно.
— Ако всичко това вече е изяснено — намеси се Мат, — дали да не тръгнем вече? — Лично на него му беше ясно като в гъста мъгла, но повече го интересуваше да тръгнат веднага.
Трите жени закуцукаха след него през вратата към коридора, но се спряха при жената на пейката. Тя завъртя очи към тях и изхлипа.
— Моля ви. Ще се върна в Светлината. Ще се закълна да ви се подчинявам. С Клетвената пръчка в ръце ще ви се закълна. Моля ви, недейте…
Мат подскочи, защото Нинив изведнъж замахна с юмрук и с един удар събори жената от пейката. Тя остана легнала, най-сетне затворила напълно очи, но макар и легнала, си остана в същата вдървена поза, както докато седеше на пейката.
— Махна се! — възкликна Елейн.
Егвийн се наведе, бръкна в кесията на изпадналата в несвяст жена и взе нещо, което Мат не можа да види.
— Да. Колко е чудесно. Нещо в нея се промени, когато я удари, Нинив. Не знам какво беше, но го усетих.
Елейн кимна.
— И аз го усетих.
— О, всичко бих променила аз у нея — отвърна мрачно Нинив, а после обгърна с две ръце главата на Егвийн; Егвийн се надигна на пръсти и изпъшка. Когато Нинив отдръпна ръцете си и обгърна Елейн, отоците на Егвийн бяха изчезнали. Синините на Елейн се стопиха също така бързо.
— Кръв и проклета пепел! — изрева Мат. — Защо удари така женицата? Тя само си седеше тук! — Трите се обърнаха към него и изведнъж въздухът около Мат сякаш се превърна в гъста пача. Нещо го вдигна над пода и краката му заритаха във въздуха. „О, да ме изгори дано! Силата! Все се боях, че Айез Седай ще използват проклетата Сила срещу мен, а сега го правят пустите му жени, дето исках да ги освободя! Огън да ме изгори!“
— Нищо не разбираш, Матрим Каутон — каза Егвийн с плътен глас.