— Масема май ще се побърка — каза Перин.
— Според мен вече е побъркан — изсумтя Мин.
Моарейн спря пред него, стиснала устни. Гласът й беше тих. Прекалено тих.
— Масема ли е най-важното нещо в ума ти тази заран, Перин Айбара?
— Не. Бих искал да узная кога е напуснал Ранд, и защо. Видял ли го е някой, когато е тръгнал? Знае ли някой накъде е тръгнал? — Той се насили да срещне погледа й също толкова решително и твърдо, но не беше лесно. Стърчеше над нея, но тя беше Айез Седай. — Това някой от твоите кроежи ли е, Моарейн? Ти ли му дърпаше юздите, докато не стана толкова нетърпелив, че да е готов да направи всичко, да тръгне накъдето и да е, само да не стои тук озаптен? — Ушите на Лоиал щръкнаха и той махна предупредително с дебелопръстата си ръка.
Моарейн изгледа Перин, килнала глава настрани, и единственото, което той можа да направи, бе да се сдържи да не сведе поглед.
— Не е мое дело — промълви тя. — Напуснал е по някое време през нощта. Кога, как и защо, все още се надявам да разбера.
Раменете на Лоиал се надигнаха от тиха въздишка на облекчение. Твърде тиха за един огиер, и все пак прозвуча като пара, изригнала от повърхността на нажежено желязо.
— Никога не гневи Айез Седай — прошепна той на себе си, но го чуха всички. — По-добре да прегърнеш слънцето, отколкото да разгневиш Айез Седай.
Мин се пресегна и подаде на Перин сгънат къс хартия.
— Лоиал отишъл да го види, след като снощи го сложихме да легне, и Ранд го помолил да му даде перо, хартия и мастило.
Ушите на огиера трепнаха и той се навъси загрижено. Дългите му вежди провиснаха по бузите му.
— Не знаех какво се кани да прави. Наистина не знаех.
— Знаем — каза Мин. — Никой не те вини, Лоиал. Моарейн погледна хартията намръщено, но не се опита да спре Перин да начете написаното. Беше с почерка на Ранд.
Каквото правя, го правя, защото друг начин няма. Той отново ме преследва и този път един от двама ни трябва да умре, мисля. Не е нужно хората около мен също да загинат. Вече твърде много загинаха. Аз също не искам да умра и няма да умра, ако успея да се справя. Има лъжи в сънищата, и смърт, но сънищата също така казват и истина.
И това беше всичко. Без подпис. Не се налагаше Перин да се чуди какво има предвид Ранд под „той“. За Ранд, както и за всички тях, можеше да има само един „той“. Баал-замон.
— Оставил го е пъхнато под вратата — каза Мин с плътен глас. — Взел е стари дрехи, които шиенарците проснали да се изсушат, и флейтата си. Никой от стражите не го е видял да напуска, а само до снощи можеха да забележат и пълзяща мишка.
— А и да бяха го видели, какво от това? — каза Моарейн спокойно. — Нима някой от тях би спрял самия Дракон или би го предизвикал? Някои от тях — Масема например — са готови да прережат собствените си гърла, ако господарят Дракон им заповяда.
Перин я изгледа.
— Да си очаквала нещо друго? Те са се заклели да го следват. В името на Светлината, Моарейн, той никога нямаше да се обяви за Дракона ако не беше ти. Какво друго очакваш от тях? — Тя не отговори и той продължи по-тихо: — Ти убедена ли си, Моарейн? Че той наистина е Прероденият Дракон? Или просто го смяташ за един от онези, които можете да използвате преди Единствената сила да го убие или да го накара да обезумее?
— По-спокойно. Перин — обади се Лоиал. — Недей толкова сърдито.
— Ще се успокоя, когато тя ми отговори. Е, Моарейн?
— Той е това, което е — отвърна тя рязко.
— Ти каза, че Шарката рано или късно ще го изведе на правия път. Това ли е, което става сега, или той просто се опитва да избяга от теб? — За миг си помисли, че е отишъл прекалено далеч — тъмните й очи блеснаха от гняв, но отказа да отстъпи. — Е?
Моарейн си пое дъх.
— Това, разбира се, може да е избраното от Шарката, но аз не смятах да го оставям да тръгне сам. Въпреки всичката си сила в много отношения той е беззащитен като бебенце и също толкова невеж за света. Да, той прелива, но няма контрол над това дали Единствената сила ще се влее в него винаги, когато посегне, и едва се справя, когато се влее. Самата сила ще го убие, преди да е обезумял, ако не се научи да я контролира. Все още му предстои толкова много да учи! Той иска да бяга, преди да се е научил да ходи.
— Извърташ, Моарейн — изсумтя Перин. — Ако той наистина е това, което твърдиш, че е, не ти ли е хрумвало, че би могъл да знае много повече от теб?