— Той е това, което е — отвърна тя твърдо. — Но аз трябва да го запазя жив, ако ще прави нещо. Той няма да изпълни никакви пророчества, ако умре, а дори и да успее да избегне Мраколюбците и тварите на Сянката, хиляда други ръце са готови да го съсекат, и ще им бъде съвсем достатъчен повод намекът и за една стотна от това, което е. Но ако това бе всичко, пред което би могъл да се изправи, нямаше да се тревожа толкова. Трябва да се мисли и за Отстъпниците.
Перин се сепна. Лоиал изстена.
— Тъмния и всички Отстъпници са оковани в Шайол Гул… — започна Перин, но тя не го остави да довърши.
— Печатите са охлабили, Перин. Някои от тях са счупени, макар светът още да не знае за това. Не бива и да знае. Бащата на лъжите не е на свобода. Все още. Но докато печатите охлабват все повече и повече, кои ли Отстъпници биха могли вече да са се освободили? Ланфеар? Самаил? Ашмодийн или Бе-лал, или Рахвин? Или самият Ишамаел, Излъстителя на надеждата? Всички те са били тринадесет, Перин, и са оковани със запечатването, но не в тъмницата, задържаща Тъмния. Тринадесет от най-могъщите от Приказния век, най-немощните от които са били десетки пъти по-силни от днешните живи Айез Седай, които и понятие си нямат за знанията от Приказния век. И всеки от тях се е отрекъл от Светлината и е обрекъл душата си на Сянката. Ами ако те са на свобода и го чакат там, отвън? Няма да им позволя да сложат ръка на него.
Перин потръпна, отчасти от последните й думи, режещи като ледена стомана, отчасти от мисълта за Отстъпниците. Не искаше да си помисля и за един Отстъпник, бродещ на свобода по широкия свят. Майка му го беше плашила с тези имена като малък. „Ишамаел прибира момченцата, които не казват истината на майките си. Ланфеар дебне в нощта да грабне момченца, които не си лягат навреме.“ Това, че сега бе голям, не помагаше, не и когато знаеше, че те наистина съществуват. Не и когато Моарейн твърдеше, че могат да са на свобода.
— Оковани в Шайол Гул — прошепна той и му се дощя да можеше отново да го повярва. Отново разтревожено погледна писмото на Ранд. — Сънища. Той вчера също ми приказваше за сънища. Моарейн го доближи и се взря в лицето му.
— Сънища ли? — Лан и Юно влязоха, но тя им махна с ръка да мълчат. Малката стаичка стана още по претъпкана, с петима души в нея, без да се брои огиерът. — Ти какви сънища си сънувал през последните няколко нощи, Перин? — Не обърна внимание на възраженията, че със сънищата му всичко е наред, а настоя: — Кажи ми какъв необичаен сън си сънувал напоследък? Кажи ми. — Погледът й го стисна като ковашки клещи.
Той погледна към останалите — всички се взираха в него напрегнато, дори и Мин — после колебливо разказа за един от сънищата, който му се струваше необичаен, сънят, който го спохождат всяка нощ. Сънят за меча, който не можеше да докосне. Не спомена за вълка, който се бе появил най-накрая.
— Каландор — въздъхна Лан. Въпреки каменното си лице изглеждаше потресен.
— Да — промълви Моарейн. — Но трябва да сме абсолютно сигурни. Поговори с останалите. — След като Лан бързо излезе, тя се обърна към Юно. — А твоите сънища какви са? Ти също ли си сънувал меч?
Шиенарецът се размърда притеснено. Червеното око, изрисувано на превръзката, гледаше втренчено в Моарейн, но здравото му примигваше и се кривеше.
— Сънувам прок… ъъ, мечове през цялото време, Моарейн Седай — каза той сковано. — Струва ми се, че сънувам един меч през последните няколко нощи. Но не си спомням сънищата си толкова добре, колкото лорд Перин.
— А ти, Лоиал? — попита Моарейн.
— Моите сънища са все едни и същи, Моарейн Седай. Дъбравите и Великите дървеса, както и стеддинг. Ние, огиерите, винаги сънуваме нашите стеддинг, когато сме далече от тях.
Айез Седай отново се обърна към Перин.
— Но това беше само сън — каза той. — Сън и нищо друго.
— Съмнявам се — каза тя. — Описваш залата, наричана Сърцето на Камъка, в крепостта, наречена Камъка на Тийр, така, сякаш си бил там. А блестящият меч е Каландор. „Мечът, който не е меч.“
Мечът Недосегаем.
Лоиал рязко се изправи и дрънна главата си в тавана. Не го забеляза.
— Пророчествата за Дракона казват, че Камъкът на Тийр никога няма да падне преди Каландор да се озове в ръката на Преродения Дракон. Ако Ранд държи Каландор, то целият свят е длъжен да го признае за Дракона.
— Може би. — Думите излетяха от устата на Айез Седай като късче лед върху тиха вода.
— „Може би“ ли? — каза Перин. — Как така „може би“? Нали ти каза, че това е последният знак, последното нещо, за да се изпълнят вашите Пророчества!