— С какво доказателство разполагаш? — Ниал придаде на гласа си нотка на съмнение. — Имаш ли пленници?
— Не, милорд-капитан командир. Както чедото Биар несъмнено ви е уведомил, Борнхалд успя да ги уязви достатъчно тежко и те се пръснаха. И, разбира се, никой от онези, които разпитахме, не би признал, че поддържа един Лъжедракон. Колкото до доказателство… то се изразява в две части. Ако милорд-капитан командирът ми позволи…
Ниал му махна нетърпеливо с ръка.
— Първата част е отрицателна. Малко кораби са се опитвали някога да прекосят Аритския океан и повечето никога не са се завръщали. Тези, които са дръзвали, са обръщали назад, преди да им свършат запасите с храна и вода. Дори Морският народ не ще пресече Арит, а те плават навсякъде, където може да се търгува, дори до земите отвъд Айилската пустиня. Милорд-капитан командир, ако наистина има земи отвъд океана, то те са твърде далече, за да бъдат достигнати. Океанът е твърде голям. Да се превози цяла армия през него ще е толкова невъзможно, колкото да се лети.
— Може би — отвърна бавно Ниал. — Това изглежда несъмнено. Каква е втората част от доказателството ти?
— Милорд-капитан командир, мнозина от тези, които разпитахме, говореха за чудовища, сражавали се на страната на Мраколюбците, и не се отричаха от своите твърдения дори до последната степен на разпита. Какво друго могат да бъдат те, освен тролоци и други твари на Сянката, доведени по някакъв начин от Погибелта? — Карридин разпери ръце, сякаш това беше единственото възможно заключение. — Повечето хора смятат, че тролоците са само приказки на пътешественици и лъжи, а повечето останали са убедени, че те са били избити по време на Тролокските войни. Как другояче биха нарекли един тролок, освен чудовище?
— Да. Да, може би си прав, чедо Карридин. Може би, казвам. — Не желаеше да достави на Карридин удоволствието да разбере, че е съгласен с него. „Нека мозъкът му да поработи още.“ — Но какво да кажем за него? — Той посочи с поглед рулата с рисунки. Доколкото познаваше Карридин, той сигурно имаше подобни екземпляри в собствените си покои. — Доколко опасен е той? Може ли да прелива Единствената сила?
Инквизиторът само сви рамене.
— Може би прелива, а може би не. Айез Седай несъмнено са в състояние да накарат хората да повярват, че и една котка може да прелива, стига да пожелаят. Колкото за това дали е опасен… Всеки Лъжедракон е опасен, докато не бъде победен, а такъв, зад когото Тар Валон стои открито, е десет пъти по-опасен. Но той е по-малко опасен днес, отколкото ще бъде след половин година, ако бъде оставен без надзор. Пленниците, които разпитах, изобщо не са го виждали и нямат никаква представа къде може да е сега. Силите му са разпокъсани. Съмнявам се дали разполага с повече от двеста души, събрани на едно място. Тарабонците или доманците, дори поотделно, могат да ги пометат, стига да не бяха толкова заети в междуособната си война.
— Дори един Лъжедракон — отвърна сухо Ниал — не е в състояние да ги накара да забравят четиристотинте години раздори заради притежаването на Равнината на Алмот, Сякаш които и да е от тях някога са имали достатъчно мощ, за да я държат изцяло в свое владение. — Карридин остана невъзмутим и Ниал се зачуди на спокойствието му. „Няма да останеш задълго така спокоен, Разпитвачо.“
— Едва ли е от значение, милорд-капитан командир. Зимата ги задържа в становете им, като изключим дребните сблъсъци и нападения. А щом времето се затопли достатъчно, за да могат да се движат войските… Борнхалд поведе на гибел в Томанска глава само половината от легиона си. С другата половина ще подгоня този Лъжедракон, докато не бъде убит. Един труп не е опасен за никого.
— А ако се озовеш пред онова, пред което, изглежда, се е оказал Борнхалд? Пред Айез Седай, преливащи Единствената сила, за да убиват?
— Вещерството им не може да ги предпази от стрелите, нито от нож в тъмното. Те са подвластни на смъртта като всеки друг. — Карридин се усмихна. — Обещавам ви, че ще приключа още преди лятото.
Ниал кимна. Инквизиторът изглеждаше уверен. Но опасните въпроси скоро щяха да го споходят, ако не го безпокояха вече. „Би трябвало да помниш, Карридин, смятаха ме за великолепен тактик.“
— Защо — промълви той тихо — не поведе собствените си сили към Фалме? При появата на Мраколюбци на Томанска глава и цяла тяхна армия, държаща Фалме, защо се опита да спреш Борнхалд?