Карридин примигна, но тонът му остана твърд.
— Отначало беше само мълва, милорд-капитан командир. Слухове, толкова налудничави, че никой не можеше да повярва. Докато разбера истината, Борнхалд се беше включил в битката. Беше мъртъв, а Мраколюбците бяха разпръснати. Освен това моята задача беше да отнеса Светлината в Равнината на Алмот. Не можех да наруша дадените ми заповеди, за да се втурна в преследване на слухове.
— Твоята задача? — повиши тон Ниал и се изправи. Карридин се извисяваше над него с една глава, но отстъпи назад. — Твоята задача, казваш? Твоята задача беше да превземеш Равнината на Алмот! Онова празно ведро, което никой не държи, освен на думи и претенции, и всичко, което ти трябваше да сториш, бе да го напълниш. Народът на Алмот щеше отново да заживее, управляван от Чедата на Светлината, без необходимостта да плаща за устните гаранции на някой глупав крал. Амадиция и Алмот, менгеме, което да заклещи Тарабон. След пет години щяхме да сме установили там пълна власт, също както тук, в Амадиция. А ти превърна всичко това в храна за псетата!
— Милорд-капитан командир — възрази Карридин. — Та как можех да предвидя какво ще се случи? Още един Лъжедракон. Тарабон и Арад Доман най-сетне вдигнали се на бран един срещу друг, след толкова дълго време, в което само си ръмжаха. И Айез Седай, най-сетне разкрили истинската си същност, след три хиляди години спотайване! И все пак не всичко е загубено. Мога да намеря и унищожа този Лъжедракон, преди последователите му да се обединят. А след като тарабонците и доманците се омаломощят взаимно, те могат да бъдат прочистени от равнината, без…
— Не! — сряза го Ниал. — Твоите кроежи се провалиха, Карридин. Може би още сега трябва да те предам в ръцете на собствените ти Разпитвачи. Върховният инквизитор не би възразил — той изгаря от желание да намери някого, когото да обвини за случилото се. Вярно, никога не би посочил с пръст един от своите, но се съмнявам, че би се поколебал, ако аз произнеса името ти. Няколко дни разпит и ще признаеш какво ли не. Дори сам ще се назовеш Мраколюбец. Само за седмица ще се озовеш под секирата на палача.
По челото на Карридин изби пот.
— Милорд-капитан командир… — Той преглътна. — Милорд-капитан командир, изглежда, иска да каже, че има и друг начин. Стига само да го изрече, заклел съм се, ще се подчиня.
„Сега — помисли си Ниал. — Сега е моментът да се хвърли зарът.“ Тръпки пробягаха по кожата му, сякаш се бе озовал насред бойното поле и всеки човек на сто крачки околовръст бе негов враг. Лорд-капитан командирите не отиваха под секирата на палача, но за не един от тях се знаеше, че е умрял внезапно и неочаквано, оплакан набързо и ловко подменен от мъж, изповядващ не толкова опасни идеи.
— Чедо Карридин — заяви той решително, — ти ще се погрижиш на всяка цена този Лъжедракон да не загине. И ако се случи някоя Айез Седай да му се противопостави, наместо да го подкрепя, ще използваш своите „ножове в тъмното“.
Инквизиторът зяпна, но бързо се овладя и изгледа Ниал замислено.
— Да се убие една Айез Седай е дълг, но… да позволя един Лъжедракон да скита на воля? Това… това би било… предателство. И скверност.
Ниал въздъхна дълбоко. Почти усети невидимите ножове, чакащи в мрака. Но вече бе влязъл в играта.
— Не е предателство да се направи това, което трябва да се направи. И дори скверността може да бъде изтърпяна заради една кауза. — Само тези две изречения бяха достатъчни, за да го убият. — Знаеш ли как да обединиш хората зад себе си, чедо Карридин? Знаеш ли кой е най-бързият начин? Не знаеш? Пускаш лъв — побеснял лъв — по улиците. И когато паниката обхване хората, когато ги накара да се напикават от ужас, им казваш кротко, че ти ще се справиш с него. После го убиваш и заповядваш да провесят леша му на място, където всички да могат го видят. Преди да им остане време да помислят, отдаваш друга заповед, и всички ще й се подчинят. И ако продължиш да се разпореждаш, те ще продължат да ти се подчиняват, защото ти ще си онзи, който ги е спасил, а има ли по-добър предводител от онзи, който ги е спасил?
Карридин помръдна колебливо.
— Да не смятате да… да се завземе всичко, милорд-капитан командир? Не само Равнината на Алмот, но също така и Тарабон, и Арад Доман?
— Каквото смятам, на мен е дадено да знам. На теб се полага да се подчиниш, така, както си се заклел. Очаквам да чуя, че тази нощ към равнината са пратени вестоносци на бързи коне. Сигурен съм, че знаеш с какви слова да нагласиш заповедите си така, че никой да не заподозре това, за което не бива да се досети. Ако се налага да ударите някого, то нека това да са тарабонците и доманците. Няма да е от полза те да убият моя лъв. Не, в името на Светлината, ние сме длъжни силом да наложим мира между тях.