Хънтън кимна.
— Така е според правилата за безопасност. Но все пак се е случило.
Затвори очи и отново видя експресната машина „Хадли-Уотсън“. Тя представляваше правоъгълник с размери девет на два метра. От едната й страна брезентова трансмисия минаваше под предпазния лост, издигаше се под ъгъл, сетне отново се спускаше надолу. Тя пренасяше влажните и смачкани чаршафи върху и под шестнайсет въртящи се валяка. Тъканите бяха притиснати между тях като тънки резенчета шунка. Температурата на парата във валяците можеше да достигне триста градуса за максимално изсушаване. Налягането върху прането беше четиристотин килограма на квадратен метър, за да отстрани всяка гънка.
Незнайно как, мисис Фроули беше попаднала в машината. Стоманените, изолирани с азбест цилиндри, бяха червени, сякаш бяха боядисани с миниум, а от облаците пара, кълбящи се от машината, лъхаше отвратителната миризма на гореща кръв. Окървавени парчета от бялата блуза и от сините панталони на жертвата, дори от сутиена и от пликчетата й, изскачаха от другия край на машината; по-големите бяха прилежно сгънати от автомата. Но дори това не бе най-кошмарното.
— Опитваше се да сгъне всичко — сподели Хънтън с приятеля си, въпреки усещането, че отново му прилошава. — Но човешкото тяло не е чаршаф, Марк. Онова, което видях… което беше останало от нея… — подобно на изплашения надзирател, той се задави, сетне тихо промълви:
— Наложи се да я съберат в кошница.
Джексън подсвирна.
— Интересно кой ще загази — собственикът на пералнята, или инспекторите по охрана на труда.
— Нямам представа — отвърна полицаят. Кошмарната картина все още беше пред очите му: пресата хърка, боботи и свисти, кръвта се стича на ручейчета от двете страни на боядисания й в зелено корпус, разнася се зловоние… — Зависи кой е одобрил проклетия предпазен лост й при какви условия.
— Питам се дали на собственика ще му се размине, ако злополуката е станала по негова вина.
Хънтън кисело се усмихна.
— Жената е мъртва, Марк. Ако Гартли и Станър са икономисвали от средствата по поддръжката, положително ще влязат в затвора, независимо какви връзки имат в общинския съвет.
— Смяташ ли, че са го правили?
Хънтън си спомни мизерното осветление в „Синята панделка“, мокрия и хлъзгав под, старомодните, износени машини, и тихо изрече:
— Твърде е вероятно.
Двамата станаха и се отправиха към къщата.
— Не пропускай да ми съобщиш заключението на комисията, Джони — промълви професорът. — Случаят ме интересува.
Оказа се, че Хънтън е сгрешил — комисията установи, че машината за гладене е в пълна изправност.
Преди разглеждането на делото в съда, шестима инспектори я прегледаха най-обстойно, но не откриха нищо нередно. Заключението им беше, че смъртта на мисис Фроули е настъпила в резултат от злополука.
След приключването на делото, смаяният Хънтън дръпна настрана Роджър Мартин, един от инспекторите. Мартин беше висок мъж и носеше очила с дебели като лупи стъкла; той нервно си играеше с химикалката, докато полицаят го обсипваше с въпроси.
— Не открихте нищо? Нищо нередно в машината?
— Точно така — отвърна инспекторът. — Естествено, вниманието ни беше съсредоточено върху предпазния лост, но той се оказа в изправност. Чухте показанията на онази мисис Гилиан — мисис Фроули навярно е пъхнала ръката си по-навътре, отколкото е безопасно. Никой не е видял какво точно се е случило — жените наоколо били заети с работата си. Внезапно мисис Фроули изпищяла. Дланта й не се виждала, машината вече поглъщала и ръката й. Колежките й се опитали да я издърпат, вместо да изключат пресата — навярно са били паникьосани. Някоя си мисис Кини заяви, че се опитала да спре машината, но навярно в объркването си сгрешила и натиснала стартовия бутон. После станало прекалено късно…
— В такъв случай предпазният лост не се е задействал — каза Хънтън. — Освен ако жертвата е промушила ръката си над него.
— Невъзможно е — над лоста има стоманена облицовка. Освен това, той е свързан с мотора — когато се спусне, пресата автоматично се изключва.
— Но тогава какво се е случило?
— Нямаме представа. С колегите сме на мнение, че единственият възможен начин е мисис Фроули да е паднала в гладачката отгоре. Само че дузина свидетели твърдят, че миг преди нещастието жертвата била здраво стъпила на пода.
— Описвате един невъзможен нещастен случай — заяви полицаят.
— Не, просто непонятен — отвърна Мартин. Замълча, поколеба се и продължи:
— Ще споделя нещо с вас, тъй като виждам, че случаят ви интересува. Ако споменете думите ми пред някого, ще отрека всичко. Но онази машина за гладене ми се стори някак си страшна. Все едно… все едно, че ни се подиграваше. През последните пет години съм инспектирал повече от дузина експресни гладачни машини. Някои бяха в такова печално състояние, че не бих пуснал кучето си близо до тях — за съжаление законите за охрана на труда в нашия щат не са от най-строгите. И все пак това бяха само машини. Но тази ми напомня вампир — не знам защо, но е така. Ако бях открил най-незначителна неизправност, моментално щях да наредя спирането й. Звучи налудничаво, нали?