— И така — какво се случи?
— Таман пускаме чаршафите и гладачката избухна — или тъй ни се стори. Мислех си как ще се прибера вкъщи, ама изведнъж нещо рече „бум“ — също като бомба. Навсякъде пара, чувам съскане — направо страхотия! — Устните й потръпнаха и усмивката й помръкна. — Като че машината дишаше, също като дракон. Алберта — Алберта Кийн изкрещя, че е станала експлозия; всички хукнаха навън, а Джини Джейсън изпищя, че парата я изгорила. Побягнах и аз, ама се спънах и паднах. Слава Богу, извадих страшен късмет — парата в тръбите е нагрята до триста градуса.
— Във вестника пише, че тръбата се спукала. Какво означава това?
— Главният паропровод е свързан с гумена тръба, която захранва машината. Джордж — мистър Станър — твърди, че от котела внезапно е нахлула повече пара, или нещо подобно. Така или иначе, тръбата направо се спука по шевовете.
Хънтън, който беше изчерпал въпросите си, стана да си върви. Жената замислено промълви:
— Никога досега не сме имали неприятности с тази машина, ама напоследък зачестиха: тръбата се спука, нещастието с мисис Фроули, Бог да я прости, и други подобни инциденти. Спомням си как веднъж роклята на Еси се закачи в трансмисията. Момичето здравата щеше да си изпати, ако не беше я издърпала навреме. Болтове и различни части непрекъснато изхвърчат навън. Хърб Димънт — механикът — не смогва да я поправи. Чаршафите се задържат в автомата за сгъване. Джордж вика, че е от белината, ама преди това не се случваше. Сега момичетата се страхуват от машината. Еси се кълне, че вътре все още има парченца от Адел Фроули и че да работиш на нея е чисто светотатство. Знаете ли, струва ми се, че е урочасана. Нещо й стана, откакто Шери поряза ръката си от скобата.
— Коя Шери? — попита Хънтън.
— Шери Кюлет — хубавичко девойче, току-що завършило гимназия. Работи добре, но понякога е адски несръчна. Е, както всички млади момичета.
— Споменахте, че е порязала ръката си?
— Ами да, но това е нещо съвсем естествено. Разбирате ли, от двете страни на трансмисията има скоби. Шери ги затягаше, за да зареди повече пране… сигурно е мислила за някое гадже, защото поряза пръста си — кръвта й заля всичко наоколо. — Мисис Гилиан замислено замълча. — След този случай болтовете започнаха да изхвръкват. Онова с Адел… стана след седмица. Като че машината беше вкусила човешка кръв и я беше харесала. Е, не ми обръщайте внимание — ние жените често си фантазираме, полицай Хинтън.
— Хънтън — разсеяно я поправи той, докато се взираше над главата й с невиждащ поглед.
По странна ирония на съдбата той се бе запознал с Марк Джексън в обществената пералня, намираща се близо до домовете им. Тук полицаят и професорът по английска литература провеждаха оживени дискусии.
Днес седяха един до друг в пластмасовите столове, докато прането им се въртеше зад стъклените люкове на големите перални, които се задействаха с пускане на монета. Джобното издание на събраните съчинения на Милтън лежеше забравено в скута на Джексън, който с интерес слушаше как приятелят му преразказва историята, чута от мисис Гилиан.
Когато Хънтън свърши, той се обади:
— Веднъж не на шега те попитах дали в машината не се е вселил дяволът. Сега повтарям въпроса си.
— Не, разбира се — смутено отвърна полицаят. — Не говори глупости.
Професорът замислено се взираше във въртящите се зад люка дрехи.
— Може би ще е по-точно ако кажа, че е обладана от зъл дух. Съществуват заклинания за призоваване на демоните и такива за прогонването им, които най-подробно са описани в „Златната клонка“ на Фрейзър. Дори в древния Египет се занимавали с магии. При всички тях най-често използваното средство е кръвта на девственица. — Той многозначително изгледа Хънтън и продължи: — Мисис Гилиан споделила, че неприятностите започнали след порязването на Шери Кюлет.
— О, я престани! — прекъсна го полицаят.
— Признай, че според описанието на колежката й, Шери действително е девствена — настоя професорът.
Хънтън невесело се усмихна и заяви:
— Какво предлагаш — да изтичам до дома й? Представям си сцената: „Мис Кюлет, наричам се Джон Хънтън и разследвам случая с машината за гладене, която по всяка вероятност е обладана от зъл дух. Искам да разбера дали сте девствена!“ Как смяташ, ще имам ли време да се сбогувам със Сандра и с децата, преди да ме приберат в лудницата?
— Обзалагам се, че си способен да изтърсиш нещо подобно — отвърна Джексън без да се усмихне. — Говоря съвсем сериозно, Джони. Страхувам се до смърт от тази машина, а дори не съм я виждал…
Хънтън го прекъсна:
— Все пак ми е интересно да науча кои са другите средства за извършване на заклинания?