В тая прекрасна юлска утрин Гелето бе изнесъл навън незнайно колко пъти ремонтирания си холандски транзистор „Филипс“. Беше му го изпратил сина, отдавна емигрирал в Холандия. Всички слушаха умълчани популярната песен „Джулай моонинг“ в изпълнение на Юрая Хийп. Мълчанието се дължеше не толкова на прекрасните и вълнуващи нотки на песента колкото на страшното събитие сполетяло ги изневиделица. Бяха получили новите си пенсии с мизерните им надбавки, но бяха видели вече и новите цени на стоките от първа необходимост. Гелето пръв повдигна вълнуващата тема, „ИНФЛАЦИЯ“ на пенсионерската „пресконференция“.
— Мама му стара, тия гадове от ЧЕЗ ми спряха тока и сега за да го пуснат искат десет лева. В хладилника имам пълна тенджера с чорба от мура и тая сутрин я видях прокиснала.
— Ами като туряш толкова домати в нея как няма да прокисне. — ехидно се захили Благ Цеко.
— Домати… нали винаги слагам домати в супа, ама без хладилник е зле. Натопих тенджерата в леген със студена вода, тц… Не става! Моята баба правеше тоя номер, бог да я прости, ама го правеше с постна чорба.
— Трябваше да я осолиш добре и нямаше да прокисне. — продължи в същия тон Цеко.
— Сол! Ай стига бе! И сол турих повече… Без ток е зле, Цекоо… Тая модерна цивилизация ни разглези. Аз ли лягам с кокошките та не ме притеснява дали е светло или тъмно, ама хладилника… Новините ги слушам по радио „Хоризонт“ вместо да ги видя по БиТиВи. Батерийката на транзистора е още жива.
— Абе маани… — процеди Колето Модерния. Без ток е зле!
— Вчера ми боднаха на външната врата най-новия брой на вестник „Кауфланд“ ама като гледам, няма нищо евтино от цялата промоция. Може би само патешкото рагу, пилешките шийки или замразената скумрия. Нея пък я дават на едни големи пакети, та ти излиза пресолено ако я купиш.
— Ти май само мръвки ядеш. Иди си налови прясна риба в язорива де. Ще ти излезе без пари. — уточни Колето Модерния. — Хайде остави. Ти никога не си държал въдичарски прът.
— Не ядна ли месце, започва да ми се върти главата и не мога да вникна в кръстословиците. Може бульонче да бъде, но да е от месце. Чухте ли за оня типов хляб дето го пекат на пазара в комплекса? Черен е но е много вкусен, като черния хляб който продаваха едно време. Пускат го само във вторник и в неделя по обяд. Иначе рафтът име пълен със скъп хляб.
— Пък като влачиш клефар натам напълни чантата и за нас де.
— Докато закуцукам до там се проточва цял час и насам един час та стана вир вода.
— Какво става с краставицата, расте ли?
— Расте какво ще прави.
— Само една ли е?
— Ами една е засега, нали насадих само едно гнездо. Поливам си я сутрин, меря я със сантиметъра и си записвам. За два дена е пораснала с три сантиметра. И пипера расте. Насадих го в двете бебешки легенчета в които мама ни къпеше с брат ми, бог да го прости. От оня сорт е дето като ги помиришеш ти секва дъха и започваш да кихаш. Събрал съм няколко костилки от черешата, че кумеца ми запреща да му запазя. Ще ги сади в саксия и ще ги развъжда. Аз не зная черешо-вишна да се размножава от костилка, но като е казал… Тпрус бе…! Мамка му мръсна и на тоя котарак… Все около имота ми обикаля. Влиза вътре и рови в кофата за смет.
— Остави я тая живинка. Нали знаеш колко яде една котка? Яде колкото два човешки залъка. Ристе, нищо не казваш… Оплачи се нещо бе, човеко…
— Какво да се оплача, нещо ме стяга новата шапка.
— Не гледа ли кой номер е когато я купува, не пробва ли я?
— Не бе Геле… Искам да кажа, че ме стегна като чух колко ще струват три кубика дърва за огрев. „Дървената“ мафия опоска балкана и сега ни извива ръцете с новите цени.
— Та нали дървата растат без ток? Защо ще вдигат цената?
— Като се е извило хорото няма спиране бе братче. Ток не ток всичко поскъпна. На жената и се спука ченето. Докторът и взе петдесет лева за да го залепи.
— Що не каза бе… аз си го лепя сам с каноколит. Въобще не ходя на доктор. Щях да го лепна и на жена ти.
— Да го лепнеш на жена му? — повтори ухилен Колето Модерния.
— Ей комши, я си мери приказките, че като ше тъ шамаросам…
— Я вижте бе, я вижте… Оная дето и умря мъжа… Гледайте как се е подбъзила.
— И да ги повдига с памук пак са увиснали…