— Е-е-х, когато бях партиен секретар в Топлофикация. — замечта се на глас Гелето. — Една сюрия комсомолки ми се натискаха да стават партийни членки. Едва си опипах млади дупета и баджаци.
— И сега можеш да пипаш ама няма кой да ти даде.
— Нека пипа човека, нали друго не може да прави.
— Не ми подбивай имиджа бе Цеко… Ти сякаш можеш… Всички сме се овапцали и сме от един дол дренки.
— Какво каза? Имидж? Каква е тая вносна дума бе Геле?
— Така го пише из кръстословиците. „Имидж“ е английската дума на авторитет.
— Значи може да се каже, че ЧЕЗ прецака имиджа на българина.
— Гледайте. Не спират влекачите с нови мерцедеси по магистралата. Идват от Видин и се точат все към София. Кой ли ги купува тия скъпи коли?
— Не сещаш ли се? Тия дето ти вдигнаха тока. Хайде да направим ново Априлско възстание бе набори… Ще извадим чифтетата, ще им гръмнем по един път и край. Всеки пенсионер като гръмне по веднъж и няма да има мафия. Ристо Приказливия ще направи черешовото топче, че му иде отръки да дялка с теслата.
— Мафия е имало и винаги ще има, братци. И при Тошо е имало и пак ще има. Стига сте дрънкали глупости ами си пригответе новите дрехи и като ви дойде времето, жените ви да телефонират на поп Веско от църквата „Свети Николай“. Човекът, пее най-хубаво от всички врачански попове. А като проточи накрая „Ами-и-и-и-ин…!“
— Е-е-е-й, мааму стара, оня ден бях при доктор Василева от тубдиспансера. Нали от леярната си хванах една болест на която и казват, ХОП. Гледа ме жената, слуша ме пък пита: Да те приемем ли да полежиш малко в болница?
— Каквоо, рекох… Да лежа в болница? Никога! Ако ще мра ще бъде до вестника с кръстословицата.
— Ама наистина ли и каза тези думи?
— Наистина! Моргата на тубдиспансера била най-хубавата морга от всички морги в България. Бели плочки, чистота, перденца, мирише на дезодорант. Да ти е кеф да умреш и да легнеш там. Като в Америка, както гледаме по филмите. Издокарват те, начервят те, напудрят те и си готов за пред свети Петър.
— Абе Геле, ти какво се отплесна по тия морги, бе наборе? — осериози се Благ Цеко. Аз тук на белия свят да съм добре, пък после да става каквото ще. Какво ще му мисля. Не е ли така?…
— Говори си ти каквото искаш ама да знаеш, че много не ни остава на тоя свят. Тая седмица бях таман на три погребения. Писна ми да паля свещи и да ям жито. В най-голямата жега влача клефар по гробища. А там си е все същата тарапана. Мре народа на поразия.
— Ех, мамка му мръсна! Гледай го пак се провира през оградата…
Репликата беше отправена от Гелето към петнистия жълто-кафяв махленски котарак. С гъвкави движения той се промушваше през полускъсаната телена ограда. Целта на авантюриста бе заветната кофа за смет. Пет вторачени пенсионерски погледа следяха с изострено внимание всяко негово движение. Сините, новички бейсболни шапки бяха обърнати с козирките в посока на нашественика. Дъхът на зрителите бе притаен от върховно любопитство. Не биваше по никакъв начин да изпускат това интересно квартално събитие.
— Ще ви кажа обаче една тайна. — проточи ехидно Гелето. Прокисналата чорба от мура я изхвърлих още заранта в контейнера за боклук. Миризмата го мами, но онова което търси няма да го намери. Да види копелдакът му с копелдак какво значи инфлация.
Думите му бяха посрещнати с бурен смях. Котаракът, подплашен от пенсионерския кикот, подкочи пъргаво и се шмугна през една от многобройните дупки на оградата към съседния двор.
02.07.2008 г.
Враца