— Днес май си доста мълчалив, а? Снощи също не говори много — рече Джордж, нарушавайки тишината. Избърса устните си с кърпата и придърпа вестника върху скута си.
— Предполагам, че е така. Имам доста неща на главата си, за които да мисля — промърморих. Това можеше да се нарече най-сдържаното твърдение на годината. Тази сутрин не можех да мисля за нищо друго, освен за Катрин. А ето че сега идеята, че Деймън е толкова близо, ми даваше нови поводи за размисъл.
Джордж кимна с разбиращо изражение във воднистосините си очи.
— Не е нужно да ми казваш. Зная, че всички си имат тайни, но моля те, искам да си сигурен, че в мое лице имаш истински приятел — заяви сериозно. Макар да знаеше само основното в моята история — че съм напуснал Америка и баща си, защото той е искал да ме ожени насила за жена, която той ми е избрал — нещо в изражението му ме подтикваше да му открия малко повече, отколкото бях сторил.
— Разбира се, не искам да любопитствам и да се меся в личния ти живот — додаде Джордж, докато припряно местеше вестника в скута си.
— Не, в никакъв случай не любопитствате и не се месите, сър. Благодаря ви за интереса. Истината е, че напоследък се чувствам малко неспокоен — признах накрая, като подбирах внимателно думите си.
— Неспокоен? — попита спътникът ми загрижено. — Работата не ти ли харесва? Зная, че е малко под предишното ти занимание в Америка, но трябва да знаеш, че те наблюдавам и мисля, че си един многообещаващ млад мъж. Порасни и възмъжей, натрупай още няколко години опит и аз не се съмнявам, че ще стигнеш далеч. Може би дори би могъл да си купиш своя земя — добави Джордж замислено.
Поклатих бързо глава.
— Не става дума за работата. Благодарен съм ви за възможността и много ми допада животът във фермата. Само че… напоследък сънувам кошмари за миналото си. Понякога се чудя… дали наистина някога ще мога да забравя тази част от живота си. А понякога мисля и за разочарованието на баща ми — обясних нервно. С изключение на Кали, никога досега не бях доверявал толкова за себе си пред друго човешко същество. При все това изпитвах облекчение, че съм казал дори и това, макар че то в никакъв случай не обхващаше цялата бездна от проблеми, които ме гнетяха.
— Мъките на израстването и младостта — кимна господин Абът с мъдрото прозрение на опита и възрастта. — Спомням си, че също съм страдал от тези мъки, когато баща ми ме пришпорваше да поема по неговите стъпки, нетърпелив да има някой, който да продължи името му, наследството му. Той настоя да се оженя за Гъртруд и да ръководя фермата. Направих го и не съжалявам. Но съжалявам за това, че нямах избор. Факт е, че това е животът, който и аз бих избрал. Но мисля, че всеки мъж има нуждата да почувства, че сам взема решенията и е господар на съдбата си. — След тези думи господин Абът се усмихна замислено и тъжно. — За това ти се възхищавам, Стефан. За това, че отстояваш принципите и следваш собствените си желания. Живеем в забележителен век. Нашето общество вече не се базира върху това какви хора сме, а по-скоро върху това, което правим. А всичко, което съм виждал да правиш, е образцово, достойно за подражание — завърши той, като отхапа голям залък от кифличката си и посипа трохи по цялата предница на ризата си.
— Благодаря ви — отвърнах, чувствайки се по-добре от много време насам. Дори и той да не знаеше всичко за мен, може би в думите на Джордж имаше истина — че това, което съм избрал да правя, е по-важно от това, което съм или съм бил. Колкото по-дълго продължавах да живея като продуктивен член на обществото, толкова повече моята Сила щеше да отслабва, докато накрая остане само едва доловим отглас някъде дълбоко в съществото ми. Междувременно имаше да се грижа за толкова много други неща: добитъка, собствеността, трупането на опит, парите. Върху устните ми заигра лека усмивка.
Влакът се тласна напред и чаят се разплиска върху предницата на сакото на Джордж.
— О, по дяволите! — промърмори той. — Би ли подържал това? — попита и ми подаде страниците от вестника, докато вадеше кърпичката от джоба си, за да попие петното.
Големите черни букви и удивителните най-отгоре на страницата тутакси привлякоха вниманието ми.