— Разбирам — отвърна Догър. — Желаете ли още нещо? Да помоля ли госпожа Малит да ви донесе чай?
— Догър, ти си истинско съкровище. С удоволствие ще изпия чаша чай. Ще облека нещо по-удобно и ще се потопя в отвратителния сценарий на Вал. Ще ми одере кожата, ако не съм научила идеално репликите, докато подредят осветлението.
— Благодаря, госпожице — отвърна Догър и изчезна.
— Интересна птица — каза тя. — Предполагам, работи при вас, откакто се помниш?
— Татко и Догър служили заедно в армията — отвърнах аз малко наежено.
— Ах, да, братя по оръжие. Често срещано явление в наши дни. Танто за танто. Ти спаси живота ми сега, а аз ще спася твоя по-късно. Сигурно си ме гледала в „Окопът в дневната“. Горе-долу с такъв сюжет беше.
В този миг вратата се отвори и влетя Фели.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — кресна тя. — Добре знаеш какво ще ти се случи, ако те хвана в стаята си.
Сестра ми не беше забелязала застаналата до прозореца Филис Уивърн и посегна да ме удари.
— Не!
Фели се обърна рязко, за да види кой го каза, и вдигнатата й ръка увисна безжизнено.
За миг двете стояха и се взираха една в друга, Фели, сякаш видяла отвратително привидение, а Филис Уивърн — с изражението, което имаше, докато стискаше брулената от дъжда кула на катедралата в заключителната сцена на „Стъкленото сърце“.
Тогава долната устна на Фели потрепери и очите й се наляха със сълзи. Тя се обърна и избяга.
— Е, значи и ти имаш по-голяма сестра — каза Филис Уивърн след дълго мълчание.
— Това беше Фели. Тя…
— Няма нужда да ми обясняваш. По цял свят по-големите сестри си приличат: половин чаша обич и половин чаша презрение.
И аз не бих се изразила по-добре!
— И моята сестра е същата — продължи Филис Уивърн. — Шест години ли е разликата ви?
Кимнах.
— И при нас така. Виждам, че имаме много повече общо от интереса към ужасяващи убийства, Флавия де Лус.
Тя прекоси стаята, застана пред мен, вдигна брадичката ми с пръст и ме погледна в очите. И тогава ме прегърна.
Наистина ме прегърна и аз вдъхнах аромата на жасмин, бил той синтетичен или не.
— Да слезем в кухнята за чая. Така ще спестим на госпожа Малит изкачването по стълбите.
Погледнах я лъчезарно и за малко дори да я хвана за ръка.
— Освен това — продължи тя, — така ще имаме възможност да разберем най-новите клюки. Кухните са развъдник на скандали, да знаеш.
— Ооо! — възкликна госпожа Малит, когато влязохме в кухнята. Като изключим, че малко зяпаше, се справи много добре.
— Решихме да слезем в командния център — обясни Филис Уивърн. — Мога ли да ви помогна с нещо?
Видях как веднага спечели госпожа Малит — просто ей така, без каквото и да било усилие.
— Не, не, не — отвърна госпожа Малит, останала без дъх. — Настанете се, госпожице. Водата почти кипна, а във фурната има хубав кейк с мас.
— Кейк с мас! — възкликна Филис Уивърн, вдигна длани пред очите си и надзърна измежду пръстите си. — Мили боже! Не съм вкусвала кейк с мас, откакто ходех вързана на две опашки!
Госпожа Малит засия.
— Приготвям го за Коледа, както правеше майка ми и нейната майка преди това. Кейкът с мас е семейна традиция, така да се каже.
Вярно бе, но нямаше да си отварям устата.
— Да видим — каза госпожа Малит, извади кейка от фурната с ръкохватки и го постави на решетката за изстиване. — Вижте го само. Почти става за ядене!
Шегата беше изтъркана и макар да я бях чувала стотици пъти, покорно се засмях. В това имаше по-голяма доза истина, отколкото Филис Уивърн би предположила, но нямах намерение да развалям удоволствието й. Кой знае? Може дори кейкът да й се стори годен за ядене.
Ако готвенето бе игра на дартс, повечето от буламачите на госпожа Малит дори нямаше да попаднат в рамките на мишената.
Госпожа Малит разряза кейка на дванайсет парчета.
— По две за всеки в къщата — заяви тя и погледна към Догър, който тъкмо влизаше в кухнята. — Така ни учеха у лейди Рекс-Уелс: „По две парчета за всеки и ще има мир навеки“. Значи, че никой няма да се сърди, разбира се. Старата дама казваше, че това включва всички от самата нея до помощника на градинаря. Остър камък беше тя, но доживя до деветдесет и девет години и половина, значи все има някаква истина в думите й.