— Не съм го направила!
Фели изведнъж се взря в мен с поглед, който не подхождаше на сестра.
— Напротив. След това Хариет често казваше, че й се искало ти да беше отлетяла, а Синбад да бе останал.
Усетих как налягането в гърдите ми се покачва, сякаш бях парен котел.
Казах забранена дума и излязох сковано от стаята, решена да си отмъстя.
Понякога мъничко от добрия стар стрихнин беше най-доброто решение.
Щях да се кача в химичната си кухня и да приготвя деликатес, който да накара злобните ми сестри да молят за милост. Точно така! Ще овкуся сандвичите им с яйчена салата с няколко прашинки nux vomica. Това щеше да ги оттегли от светски живот за цяла седмица.
Бях изкачила половината стълби, когато звънецът на входа иззвъня.
— Да му се не види и всичко! — казах аз.
Най-много мразех да ме прекъсват, тъкмо когато се канех да се занимая с нещо в лабораторията.
Смъкнах се бавно от площадката и отворих ядосано вратата със замах.
Пред мен стоеше и ме гледаше високомерно шофьор с ливрея: светло шоколадово палто с поръбени кантове, бричове, напъхани във високи светлокафяви ботуши, островърхо кепе и чифт кафяви кожени ръкавици, които държеше прекалено небрежно с ръце с безупречен маникюр.
Не ми хареса отношението му, а сега като се замисля и той май не хареса моето.
— Де Лус? — попита ме.
Стоях неподвижно и чаках да зададе въпроса възпитано.
— Госпожица Де Лус?
— Да — отвърнах неохотно и надзърнах иззад тялото му, сякаш в храстите можеше да се крият и други като него.
Големият камион и микробусите бяха изчезнали от предния двор. По плетеницата от следи от гуми в снега разбрах, че са ги преместили зад къщата. На тяхно място тихо сред леките пориви на снежинките стоеше черна лимузина „Даймлер“, лъсната до неземен блясък като катафалка.
— Влезте и затворете вратата — казах аз. — Татко не обича особено преспи във вестибюла.
— Госпожица Уивърн пристигна — обяви той и изправи гръб.
— Но… — успях да продумам, — нали щяха да дойдат чак по обед…
Филис Уивърн! Зави ми се свят. Тъй като татко го нямаше, едва ли се очакваше аз да…
Бях я гледала, разбира се, не само в „Гомон“, но и в малкото кино на една от задните улички в Хинли. А и един път, когато викарият нае господин Мичел, собственикът на фотографското ателие на Бишъпс Лейси, да прожектира „Жената на ректора“ може би с надеждата, че историята ще предизвика сред енориашите симпатии към съпругата му Синтия — жена с лице, а и сърце, на плъх.
Естествено, желаният ефект не бе постигнат. Макар лентата да бе толкова стара, издраскана и лепена, че на места картината подскачаше по екрана като играчка на пружина, Филис Уивърн блестеше в ролята на смелата и благородна госпожа Уилингтън. Накрая, когато лампите светнаха, дори прожекционистът плачеше, макар да бе гледал филма стотици пъти.
Никой обаче не беше обърнал внимание на Синтия Ричардс и след прожекцията я видях как се промъква сломено към дома си през гробището.
Но как да разговаря човек с богиня, когато се срещне с нея на живо? Какво да й каже?
— Ще повикам Догър — рекох аз.
— Аз ще се погрижа, госпожице Флавия — обади се Догър, който вече бе изникнал до мен.
Не знам как го прави, но винаги се появява в точния момент като някоя от фигурките, които изскачат от вратичките на швейцарските стенни часовници.
И изведнъж го видях как върви към Даймлера, а шофьорът се препъва и подхлъзва пред него в опит пръв да стигне до дръжката на вратата.
Догър спечели.
— Госпожице Уивърн — каза той, а гласът му достигна ясно до ушите ми в студения въздух. — От името на полковник Де Лус ви приветствам в Бъкшоу. За нас е истинско удоволствие, че сте тук. Полковникът ме помоли да ви поднеса извиненията му, задето не може да ви посрещне лично.
Филис Уивърн пое протегнатата ръка на Догър и излезе от колата.
— Внимавайте, госпожице. Пътеката е хлъзгава тази сутрин.
Виждах ясно всеки неин дъх в студения въздух, когато тя хвана Догър под ръка и се понесе плавно към входната врата. Носеше се! Няма друга дума, с която да го опиша. Въпреки хлъзгавата пътека Филис Уивърн се носеше към мен като привидение.
— Очаквахме ви чак по обед — каза Догър. — За съжаление пътеките още не са напълно почистени и опесъчени.