— Но не е ли твърде рано да пътуваш? — обади се Фели за пръв път. — Защо не поостанеш? В цялата суматоха почти не успях да видя бебето.
Тя сбърчи нос в посока към мен, за да илюстрира думите си.
— Много мило от ваша страна — отвърна Ния и погледна към всеки в стаята поотделно. — Много се радвам, че пак видях всички ви, както и Дитер, но Бън ме свърза с режисьор, работещ върху нова екранизация на „Коледна песен“. О, моля те, не прави такива физиономии, Дафни — това е възможност за работа и ще ни храни, докато изникне нещо по-добро.
Татко пристъпи от крак на крак и погледна предпазливо изпод вежди.
— Казах на госпожица Гилфойл, че е добре дошла да остане, колкото пожелае, но…
— … но тя трябва да тръгва — довърши ведро Ния, усмихна се на бебето в ръцете си и почисти невидима прашинка от брадичката му.
— Прилича малко на Рекс Харисън3 — казах аз. — Особено в челото.
Ния се изчерви чаровно и погледна за миг към викария, сякаш търсеше помощ.
— Надявам се да е умен като баща си — каза тя, — а не колкото мен.
Последва една от онези дълги неловки тишини, по време на които се молиш никой да не издаде груб звук.
— А, ето къде сте, полковник Де Лус — рече световноизвестният глас и Дезмънд Дънкан влезе с професионален и приковаващ вниманието маниер, все едно заставаше пред камера или излизаше на сцена в Уест Енд. — Догър ми каза, че ще ви намеря тук. Чаках удобен момент да ви съобщя една много добра новина.
В ръка държеше екземпляра от „Ромео и Жулиета“, който бе взел от библиотеката.
— „Красиви са краката, що носят добра вест“, или поне така е рекъл апостол Павел, уж цитиращ пророк Исая в писмото си до римляните, но предполагам, е имал предвид собствените си крака — обясни викарият, без да се обръща конкретно към някого.
Всички погледнаха вкупом към лъскавите обувки на Дезмънд Дънкан, но когато осъзнаха грешката си, вдигнаха съсредоточено очи към тавана.
— Това невзрачно на вид томче, което се оказа част от библиотеката ви, ако не греша, е ранна версия на пиесата. Несъмнено стойността му е много висока и би било престъпно от моя страна да не ви го съобщя.
Той плъзна очи по корицата, свали очилата си, погледна към татко, пак си сложи очилата и отвори на титулната страница.
— Джон Дантър — прошепна почтително и показа томчето на татко.
— Не ви разбирам, господине?
Дезмънд Дънкан си пое дълбоко въздух.
— Освен ако не се заблуждавам жестоко, полковник Де Лус, вие сте притежател на ранна версия на „Ромео и Жулиета“, отпечатана през хиляда петстотин деветдесет и седма година от Джон Дантър. Жалко за съвременния надпис, но можете да го дадете за професионално отстраняване.
— Колко? — попита рязко леля Фелисити. — Сигурно струва доста.
— Колко ли? — усмихна се Дезмънд Дънкан. — Вероятно колкото кралски откуп. Гарантирам ви, че ако го обявите на търг в момента… може би около един милион. Подобни издания се наричат още „дефектни“ — продължи той, едва сдържащ въодушевлението си. — На места текстът се различава много от пиесата, която днес се поставя на сцена. Смята се, че тези версии са създадени по спомените на актьори, изпълнявали пиесите на Шекспир, на което се дължат и неточностите.
Сякаш в транс, Дафи се прокрадваше бавно напред с ръка, протегната към книгата.
— Нима искате да кажете, че самият Шекспир е държал същата тази книга в ръцете си? — попита тя.
— Напълно възможно е — отвърна Дезмънд Дънкан. — Трябва да я изследва експерт. Вижте тук: навсякъде има надписи с нечетлив почерк, а по вида им съдя, че са изключително стари. Някой със сигурност си е водил бележки.
Пръстите на Дафи вече бяха на не повече от сантиметър от книгата, но тя внезапно ги дръпна като опарена.
— Не мога! Просто не мога!
Татко, който досега стоеше неподвижно, посегна механично към тома с лице, сковано като църковен ръжен.
Но Дезмънд Дънкан не беше приключил.
— Тъй като имам заслуга за това откритие, или поне за разпознаването на съкровището, се надявам да имам предимство, когато и ако решите да…
В стаята настана тишина, когато татко взе книгата от ръцете на актьора и бавно разтвори страниците. Прелистваше, както повечето хора, отзад напред. Накрая стигна до титулната страница, която остана отворена в дланта му.
3
Известен британски актьор, носител на награди Златен глобус и Оскар за ролята си във филма „Моята прекрасна лейди“. — Бел.прев.