— Не се притеснявайте, господин…
— Догър.
— Господин Догър. Аз съм просто едно момиче от Голдърс Грийн. И преди съм ходила в сняг и със сигурност мога да се справя отново. Опа! — изкикоти се тя, като се престори, че се подхлъзва и се вкопчи в ръката на Догър.
Не можех да повярвам колко е дребна — главата й едва достигаше до гърдите му.
Носеше тесен черен костюм, бяла блуза, копринен шал в черно и жълто и въпреки мрачния ден кожата на лицето й имаше цвета на сметана в лятна кухня.
— Здрасти! — каза тя и спря пред мен. — Виждала съм това лице и преди. Ти си Флавия де Лус, ако не се лъжа. Надявах се, че ще си тук.
Спрях да дишам, но не ме бе грижа.
— Видях снимката в „Дейли Мирър“, към статия за онзи ужасяващ случай със Стоунпени… или Боунпени… или както там се казваше.
— Боунпени — отвърнах аз. — Хорас Боунпени.
Бях помогнала по този случай на изпадналите в безизходица полицаи.
— Точно така — каза тя и ме хвана за ръка, сякаш сме сестри. — Боунпени. Абонирана съм за „Полицейска газета“ и „Истински престъпления“, а не пропускам и нито един брой на „Нюз ъф дъ Уърлд“. Обожавам да чета за страшни убийства: Булките в банята… Мънкащият от Айлингтън… Майор Армстронг… Доктор Крипън… все драматични истории. Карат те да се замислиш, не си ли съгласна? Все пак какво би бил животът без загадъчни смъртни случаи?
„Именно!“, помислих си аз.
— А сега, нека влезем вътре, за да не караме горкият господин Догър да стои на студа заради нас.
Погледнах крадешком към него, но лицето му беше безизразно като гладката повърхност на езеро.
Когато тя мина плавно покрай мен, не можах да не си помисля: „Дишам същия въздух като Филис Уивърн!“
Внезапно ухание изпълни ноздрите ми: жасмин.
Вероятно са го забъркали в някоя парфюмерия, помислих си, от фенол и оцетна киселина. Фенолът, или „бензенол“, доколкото си спомнях, бе открит в средата на XVII в. от немския химик Йохан Рудолф Глаубер, макар веществото да изолирал чак след двеста години неговият сънародник Фридлиб Фердинанд Рунге, който го извлякъл от въглищен катран и го кръстил „карболова киселина“. Аз също бях синтезирала това изключително отровно вещество чрез процес, включващ непълно окисление на бензен, и си спомних с наслада, че това е най-мощното познато на човечеството средство за балсамиране: веществото, което се използва винаги, когато дадено тяло трябва да се запази за дълго време.
Освен това се съдържаше и в някои видове шотландско уиски.
Филис Уивърн бе минала покрай мен във фоайето и сега се въртеше доволно в кръг.
— Каква мрачна стара сграда! — плесна с ръце тя. — Идеална е! Съвършена!
Шофьорът беше започнал да разтоварва багажа й и трупаше куфарите от вътрешната страна на входната врата.
— Просто ги остави там, Антъни — каза му Филис Уивърн. — Някой ще се погрижи.
— Да, госпожице Уивърн — отвърна той и демонстративно се засуети, щом вниманието бе насочено към него. За малко дори да тропне с пети като войник.
У него имаше нещо смътно познато, но, убийте ме, не можех да разбера какво точно.
Антъни стоя напълно неподвижен няколко секунди, сякаш очакваше бакшиш… или пък да го поканят на уиски и пура може би?
— Свободен си — рече Филис Уивърн и магията се развали.
За миг Антъни се превърна в безличен член на хора от „Шоколадовият войник“.
— Да, госпожице Уивърн — отговори той и когато се извърна към вратата, забелязах по лицето му изражение на… нима бе презрение?
Три
— Тази е по-слънчева — казваше Догър. — Ако не възразявате, ще ви настаним тук, докато приготвят спалнята ви.
Разглеждахме спалните и накрая стигнахме до стаята на Фели.
Тъй като по това време на годината почти никакво слънце не влизаше в Бъкшоу, предположих, че Догър има предвид отминали дни.
— Прекрасна е — каза Филис Уивърн и се приближи плавно до прозореца. — Изглед към езерце… романтични руини… вижда се и камионът с костюмите. Какво повече й трябва на една дама?
— Може ли да разопаковам багажа ви? — попита Догър.
— Не, благодаря. Бън ще се погрижи. Тя ще дойде направо тук.
— Уверявам ви, няма да ме затрудни.
— Много мило от твоя страна, Догър, но настоявам. Бън е много властна. Ще започне да бълва огън и жупел, ако заподозре, че някой друг е пипал вещите ми.