Едва се удържах да не въздъхна отегчено. Дори и да не беше от червените хлапета, последното нещо, което ми трябваше сега, беше още един футболист или нещо подобно. Очите ми се докоснаха до Ерик и едва не подскочих виновно. Да, той ме наблюдаваше. Супер! Откакто бяхме слезли в тунелите, се правеше, че не ме забелязва, но ето, че избра да ме погледне точно когато някакъв си тип реши да пофлиртува с мен.
Джак вдигна ръка като прилежен ученик.
— Какво, Джак? — кимнах към него.
— Къде ще спим?
— Добър въпрос — измърморих и побързах да го предам на Стиви Рей. — Къде ще спим?
Джони Бий изпревари отговора на приятелката ми.
— Държа да се знае, че нямам нищо против да споделя леглото си с някого. Моето сърце е по-широко от това на Крамиша.
— Само че ти не искаш да споделяш сърцето си, а нещо друго — сопна му се Крамиша.
— Не ревнувай, бейби — отвърна Джони Бий, опитвайки се (без успех) да говори като голям разумен батко.
Крамиша извъртя очи:
— Тъпак!
— Имаме няколко спални чувала — прекъсна заяждането им Стиви Рей. Гласът й беше сънлив, сякаш едва държеше очите си отворени. — Венера, ще покажеш ли на Зоуи и на останалите къде са чувалите? Няма значение чия стая ще използвате. Настанявайте се и лягайте. — Но след кратка пауза добави. — Само не лягайте в леглото на Крамиша.
— Няма проблем да останете в стаята ми — обади се Крамиша. — Това не ме притеснява. Но леглото си не давам.
— Всички ли си имате стаи? — попитах с равен тон, прикрила изненадата си. Колко различно беше всичко от първия път, когато слязох долу! Тогава хлапетата трудно можеха да минат за човекоподобни, а тунелите бяха мръсни, тъмни и страшни. Сега стаята, където се бяхме събрали, беше уютна, осветена с дебели свещи и газени лампи, а мебелите бяха удобни, очевидно нови. Възглавниците и чаршафите бяха в тон с цветовете на килима. Всичко изглеждаше съвсем нормално. Нима умората бе отнела способността ми да мисля логично? Може би затова си въобразявах, че нещо с тези червени хлапета не е наред?
— Всеки, който искаше самостоятелна стая, вече има такава — отвърна Венера. — Тук не е трудно да си устроиш уютно местенце. В тази част на тунелите има много ниши. Ние ги превърнахме в истински стаи. Аз също си имам отделна стая — каза тя и се усмихна многозначително на Ерик.
Трябваше да си напомня, че не е етично от моя страна да призова огъня и да изгоря бухналата й коса, заедно със скалпа, за да остана спокойна на мястото си.
— Явно тук са складирали голяма част от контрабандния алкохол по време на Сухия режим — каза Деймиън. — Логично е, защото е на железопътните релси и е лесно стоката да се пренася през нощта.
— Колко романтично! — въздъхна Джак. — Имам предвид всички онези готини мацки, евтини ресторанти с танци и гангстерски престрелки през двайсетте години на миналия век.
Деймиън му се усмихна снизходително.
— Всъщност в Тулса Сухият режим е продължил до 1957 година.
— Няма значение. Ох, развали романтиката! Всичко заприлича на празни гейски приказки — въздъхна Джак, но веднага се изкикоти. — Но аз съм си такъв — празноглав гей.
— Ти си забавен и много сладък гей. Затова те обичам — каза Деймиън и млясна Джак по устата, което накара Дукесата да заджавка радостно.
— Стига лигавщини! — извика Афродита.
— Аз имам още един въпрос — вдигна отново ръка Джак, след като изгледа обидено пияната Афродита.
— Давай, Джак, какво искаш да питаш?
— Къде ще пишкаме?
— Да пишкаме? Пишкаме ли каза той? — изкиска се Афродита толкова силно, че чак загрухтя, но никой не й обърна внимание.
— Няма проблем — каза Стиви Рей и устата й едва не се разчекна от огромната прозявка. — Венера, ще им покажеш ли банята и тоалетната?
— Вие имате баня?
Какво? В тунелите имаше работеща водопроводна мрежа? Не беше за вярване.
Венера ме изгледа доволно, сякаш искаше да ми каже: «Видя ли, че не знаеш всичко?».
— Точно така. Истинска баня с душове.
— И с топла вода? — ентусиазира се Джак.
— Естествено. Да не сме варвари?! — наежи се Венера.
— Как? — попитах аз.
— Душовете са в склада над нас — поясни Стиви Рей. — Проучихме сградата до основи. Складовете и гарата. Всички входове са заковани с дъски, така че никой да не може да се промъкне в нея отникъде, освен през мазето, така че следим неотлъчно кой влиза и кой излиза.
— И не оставяме никого да влезе безнаказано — добави Венера и на мен ми се стори, че ни изгледа зловещо.
Честно казано, харесвах я все по-малко и по-малко. И този път това нямаше нищо общо с лигавенето й пред Ерик.