— Боже, какво правите из тунелите? Да не сте измислили нова игра?
Ерик ме притисна към себе си. Не беше необходимо да поглеждам към него, за да разбера, че по лицето му играе лека усмивка. Беше добър актьор и това, което демонстрира пред Крамиша, беше добре овладяно, със съвсем малка доза смущение, сякаш й казваше: «О-па! Хвана ме в крачка».
— Здравей, Крамиша — чух да казва весело. Разбрах, че сега е мой ред. Но аз едва се държах на краката си, какво остава да говоря. Знаех си, че лицето ми е червено, а устните ми — влажни и подпухнали. По дяволите, сигурно цялата изглеждах влажна и подпухнала.
— Крамиша, видя ли нещо необичайно в тунела? Ей там? — кимнах с брадичка към сенките зад нас, като успях да намаля наполовина впечатлението, че говори задъхана от екшъна порнозвезда.
— Не, момиче, видях само теб и гаджето ти да се мляскате до стената — отвърна бързо Крамиша. Дори ми се стори, че беше прекалено бързо.
— Ау! Ерик и Зоуи са заедно? Толкова е сладко! — чух гласа на Джак, който се материализира зад Крамиша, буквално от нищото.
Дукесата изджавка и скоро цъфна до него.
— Зо, не откачай. Вероятно си видяла още прилепи — стисна успокоително рамото ми Ерик, после кимна към Джак. — Здрасти, Джак, мислех, че вече си под душа.
— Щеше да е, но той дойде да ми помогне да занесем малко кърпи и други неща нагоре — каза Крамиша. — Иначе тук наистина е пълно с прилепи, но ако не ги закачаме, те също няма да се разправят с нас — тя се протегна, прозя се, присви очи и заприлича на грамадна черна котка.
— Понеже вече сте тук, имате ли нещо против да помогнете на Джак да пренесе нещата до банята, за да мога да поспя малко?
— Няма проблем, с удоволствие ще помогнем — успях да се овладея аз. Боже, каква малоумница бях, щом позволих на някакви си прилепи да ми изкарат акъла! Явно имах остра нужда от сън. — С Ерик тъкмо отивахме към банята.
Крамиша ни хвърли дълъг лукав поглед и въпреки че беше сънена, не ни остави място за съмнения, че знае какво става.
— Ама разбира се! Изглеждахте точно, като че ли отивате в банята.
Бузите ми отново пламнаха. Крамиша ни обърна гръб и изчезна. Стори ми се (колкото и невероятно да беше), че влиза направо в стената зад нея. После чух, че запали клечка кибрит и в една ниша светна газена лампа. Тя закачи лампата на една скоба и ни погледна през рамо.
— Е, какво чакате?
— Ох, да, идваме — избъбрих аз.
С Джак, Дукесата и Ерик минахме покрай Крамиша, влязохме в стаята и се огледахме. Видях върху стените множество рафтове направо в бетона и помещението ми заприлича на добре подреден гардероб. Погледът ми се плъзна по стройните купчинки със сгънати кърпи и изненадващо големия брой пухкави хавлии, които предизвикаха интереса на Дукесата и тя веднага се зае да ги подуши до една.
— Това куче чисто ли е? — сбърчи нос Крамиша.
— Деймиън казва, че устата на кучето е по-чиста от човешката — отвърна Джак и потупа големия жълт лабрадор по главата.
— Но ние не сме хора — засече го Крамиша, — така че кажи на животното да си държи мокрия нос по-далеч от мен.
— Добре, но не забравяй, моля ти се, че съвсем наскоро тя преживя голяма трагедия и сега е много уязвима.
Той дръпна Дукесата към себе си и докато провеждаше с нея сериозен разговор на тема «дръж си носа далеч от нещата», аз се загледах в купчините кърпи и хавлии и попитах учудено:
— Откъде се снабдихте с тези неща?
— От Афродита — отвърна Крамиша, докато трупаше хавлиите върху протегнатите ми ръце. — Тя плати за тях. С парите от кредитната карта на майка си, естествено. Няма да повярвате какво може да си поръчате от мебелния магазин, ако имате неограничен кредит. Това ме накара да реша веднъж завинаги въпроса с бъдещата си кариера.
— Така ли? И с какво искаш да се занимаваш? — попита Джак и протегна ръце, за да поеме кърпите и хавлиите от Крамиша.
Дукесата чакаше търпеливо до него.
— Ще стана писателка. От онези, богатите, с неограничена златна карта. Знаете ли, хората се отнасят различно с теб, когато имаш сериозен кредит.
— Да, предполагам. Виждал съм как служителките в магазина целуват задниците на близначките — отвърна Джак. — Техните семейства също са богати.
Докато го казваше, сниши глас, сякаш споделяше кой знае каква тайна. Всички знаеха, че родителите на близначките са богати, не колкото на Афродита, но все пак и тях си ги биваше. За двете не представляваше никаква трудност за рождения ми ден да ми купят ботуши за четиристотин долара. За мен това означава богатство.