Изведнъж ми прималя.
— Неферет сигурно знае къде живеят близките ми.
— И може да изпрати гарваните там само за да те изкара от нерви — погледна ме Хийт.
Аз кимнах.
— Особено когато разбере, че аз и групата ми няма да отговорим на съобщението й и няма да се приберем в училище.
— Я, почакай. Ти трябва да си в училище сред възрастни вампири, иначе и ти, и останалите новаци ще се разболеят, нали?
— Аз съм тук — обади се Ерик. — Има и още един възрастен вампир. Плюс Стиви Рей.
— Тя не е ли от неживите?
— Вече не — отвърнах аз. — Стиви Рей се Промени в друг вид вампир, нейните татуировки са червени. И всички онези гадни хлапета, които се опитаха да те изядат, ъм… те сега са червени хлапета и вече не са толкова гадни.
— Аха — погледна ме замислено Хийт. — Е, радвам се, че твоята НДП вече е добре.
— Аз също — усмихнах се аз.
— И тези трима възрастни вампири достатъчни ли са, за да ви поддържат в добра форма? — продължи с въпросите той.
— Трябва да сме им достатъчни. Хийт, време е да си тръгваш — каза малко грубо Ерик.
Двамата с Хийт обърнахме глави към него. През последните няколко минути се бях разчекнала от усмивки и признавам, че ми беше много приятно да разговарям отново с Хийт.
— Ледената буря — обясни Ерик. — За него няма да е добре, ако го застигне тук, а ако остане още малко, ще се случи точно това — той замълча за миг и се заслуша в нещо, което нашите уши не можеха да доловят. — Слънцето ще залезе след около… половин час. Колко време ти отне да се придвижиш от «Счупената стрела» дотук, Хийт?
Хийт се замисли.
— Близо два часа. Пътищата са ужасни. А би трябвало да вземе разстоянието за около половин час.
Ерик беше прав. Хийт трябваше да си върви. Освен че нямахме представа колко опасен би могъл да е Калона, на всичкото отгоре аз не бях сто процента сигурна, че Хийт е в безопасност сред червените хлапета. Но в момента трябваше да забравя за множеството въпроси, които тяхното поведение предизвикваше в мен. В момента нямаше никакво значение какви са те. Хийт беше стопроцентов човек с вкусна, прясна, топла, секси пулсираща кръв (затворих си очите за факта, че моята уста също се напълни със слюнка, докато мислех за него), а аз не можех да кажа дали силата на волята им щеше да е достатъчна, за да ги спре.
— Ерик е прав, Хийт. Не бива да оставаш при нас през нощта, особено тук, толкова близо до «Дома на нощта». Ледената вихрушка е едно на ръка, но освен нея ние не знаем какво става с гарваните-демони.
Хийт ме погледна така, сякаш бяхме съвсем сами.
— Ти се безпокоиш за мен.
Гърлото ми пресъхна. Не беше разговор, който исках да водим пред Ерик.
— Разбира се, че се безпокоя. С теб сме приятели от цяла вечност — усещах очите на Ерик в гърба си и добавих, като се постарах да не показвам чувство за вина. — Приятелите се тревожат за своите приятели.
Хийт ми се усмихна мило, интимно.
— Да, така правят приятелите.
— Време е да тръгваш — Ерик нямаше търпение да сложим точка на всичко това.
— Ще тръгна, когато Зо ми каже — отвърна Хийт, без да поглежда към Ерик.
— Време е да тръгваш, Хийт — повторих и аз.
Той продължи да ме изпива с поглед. Сърцето ми прескочи два-три пъти, докато най-после го чух да казва:
— Добре, както кажеш — после се обърна към Ерик. — Значи, вече си истински вампир?
— Да.
Той го огледа внимателно от глава до пети. Двамата имаха горе-долу еднакъв ръст. Ерик беше малко по-висок, но Хийт беше по-мускулест. И двамата бяха настръхнали, сякаш всеки момент ще се хвърлят един към друг. Напрежението хвърляше искри из въздуха. Кой щеше да нападне пръв?
— Казват, че завършените вампири били верни на жриците си. Това истина ли е?
— Да — отвърна Ерик.
— Добре. Тогава се надявам, че ще се грижиш за Зоуи.
— Докато съм жив, няма да позволя да й се случи нещо — каза Ерик.
— Внимавай много — гласът на Хийт изгуби вродената си мекота и смеха, който обикновено придружаваше думите му — Защото ако позволиш да й се случи нещо, ще те намеря и вампир или не вампир, ще ти извия врата.
11
Застанах между двамата и извиках:
— Стига вече! Имам достатъчно тревоги на главата си, не ме карайте да ви ставам рефер. Боже, какви деца сте и двамата!