Думите му разтърсиха душата ми.
— Съжалявам, Хийт! Просто не знам какво да кажа. Знаеш, че не мога да променя нещата.
— Можеш, Зо. — Той вдигна ръката ми, притисна я към черната тениска на екипа на «Счупената стрела» и прошепна: — Усещаш ли как бие?
Кимнах бавно. Сърцето му биеше силно, макар и малко забързано. Ритъмът му ми напомни за невероятно вкусната кръв, която изтласкаше по неговите вени. Колко добре щеше да бъде, ако можех да поема поне една глътка… Сърцето ми намери ритъма на неговото и двете забиха в синхрон.
— Последния път ти казах, че боли много да те обичам. Но сгреших. Истината е, че боли повече да не те обичам — промълви Хийт.
— Не, Хийт, замълчи! Не можем… — опитах се да говоря, превъзмогвайки желанието си. Гласът ми беше като чужд, дрезгав и приглушен, сякаш идваше от далече.
— Защо да не можем? И на двамата ни е добре заедно. Свикнали сме един с друг — той се приближи до мен. Хвана показалеца на ръката ми и прокара нежно палец по красиво лакирания ми нокът. — Наистина ли ноктите ти са толкова твърди, че можеш да разкъсаш кожата ми?
Кимнах мълчаливо. Знаех, че трябва да се махна оттук и да се върна в тунелите, към живота, който ме чакаше там, но просто не можех. Хийт също беше живот, който чакаше мен и, правилно или не, нямах сили да си тръгна от него.
Той хвана нокътя ми и го притисна към меката кожа на врата си, точно на извивката към рамото.
— Срежи ме, Зо. Пий отново от кръвта ми — гласът му натежа от желание. — Ние вече сме свързани. И винаги ще бъдем. Обвържи ме отново, моля те! Ние си принадлежим.
Той натисна нокътя ми върху врата си. Сега и двамата задишахме тежко. Нокътят ми проби кожата, направи лека резка и аз се втренчих като хипнотизирана в малката ивица върху бялата му кожа, която започна бавно да се изпълва с кръв.
Миризмата ме удари веднага. Тази до болка позната, любима миризма на кръвта на Хийт. Онази, която някога беше част от моята. Нищо не можеше да се сравни с аромата на прясна човешка кръв. Нито кръвта на хлапетата, нито на зрелите вампири има такава притегателна сила, такова хипнотично въздействие. Неволно се наведох над него.
— Да! Пий от мен! Спомни си колко хубаво ни беше — прошепна Хийт, обви ръка около кръста ми и ме придърпа към себе си.
Не можех ли да поема само една глътчица? И какво толкова, ако отново се обвържех с Хийт? Ние и така си бяхме свързани. Не може да е толкова лошо. Чувствах се страхотно, когато бяхме Обвързани. Той също, докато… докато аз не развалих всичко и не разбих сърцето му.
Избутах го от себе си и изскочих от кабината. Леденият дъжд охлади страстите и жаждата ми за кръв. Заобиколих откъм мястото на шофьора и вдигнах поглед към него.
— Трябва да се връщам — казах, опитвайки се да успокоя дишането и бесния бяг на сърцето си. — Ти трябва да се върнеш към света, на който принадлежиш. Той не е тук, Хийт.
— Какво стана, Зо? — Хийт излезе от камиона и пристъпи към мен.
Аз моментално отстъпих една крачка назад.
— Сбърках ли нещо?
— Не, Хийт. Проблемът не е в теб — казах и отметнах мократа коса от лицето си. — Ти си върхът. Винаги си бил върхът и аз те обичам. Точно затова не можем да продължим. Обвързването не е добро за теб, особено сега.
— Защо не оставиш аз да преценя кое е добро за мен и кое не?
— Защото когато става въпрос за мен и теб, ти не мислиш трезво! — извиках аз. — Помниш ли колко те болеше, когато разкъсахме връзката? Тогава ми каза, че си се чувствал толкова ужасно, че си искал да умреш.
— Тогава не я прекъсвай повече.
— Не е толкова лесно. Животът ми вече не е така прост.
— А може би ти го усложняваш излишно. Ти си тук и аз съм тук. Ние се обичаме. Обичаме се още от деца, затова трябва да останем заедно. Точка по въпроса.
— Животът не е книга, Хийт. Няма гаранция, че краят ще е щастлив.
— Ако те имам, не ми трябват гаранции.
— Точно тук е проблемът. Ти не можеш да ме имаш. Вече не — поклатих глава и вдигнах ръка да го спра, когато понечи да заговори отново. — Не! В момента не мога да направя това. Искам да се качиш в камиона и да се върнеш в «Счупената стрела». Аз ще сляза в тунела. При моите хлапета и моето вампирско гадже.
— О, моля ти се, стига! Ти и този вампирски задник? Няма начин да се примириш с неговата тъпа ревност, Зо.
— Сега не става дума за мен и Ерик. Истината е, че ти и аз не можем да сме заедно. Трябва да ме забравиш и да продължиш живота си. Човешкият си живот, Хийт — обърнах му гръб и тръгнах към входа. Чух стъпки зад себе си и извиках, без да се обръщам. — Не! Искам да си тръгнеш и да не се връщаш повече. Никога.