— Закови това нещо на земята.
Вятърът ми се подчини на минутата и едно възхитително мини торнадо погълна гротескната фигура на птиче човека, чиито криле сега се оказаха безполезни. Съществото подви криле с ужасяващ крясък и запристъпва към мен, привело уродливата си глава срещу пронизващия вятър.
— Зоуи! По дяволите, Зоуи! Хийт се оказа до мен за секунди. Силната му ръка беше на раменете ми и добре, че стана така, защото усещах, че всеки момент ще се срина на земята. Усмихнах му се и с изненада установих, че плача.
— Само секунда. Трябва да приключа с това нещо — казах аз и отново се съсредоточих върху гарвана. — Огън, имам нужда от теб!
Огънят вече беше до мен и затопляше ледения въздух около нас. Вдигнах кървавия си пръст към съществото, което продължаваше неотклонно да настъпва към нас.
— Изгори го! — изкомандвах без капчица жал.
Заобикалящата ме топлина се промени от нежна вълна до стълб от всепоглъщащ огън. Направляван от волята ми, той се задвижи в посоката, определена от показалеца ми, обгради гарвана и гневните му жълти пламъци го изпепелиха. Въздухът се изпълни с отвратителна миризма на опърлено месо и горящи пера. Помислих си, че ще повърна.
— Ърх! Благодаря ти, огън! Вятър, преди да си идеш, би ли издухал тази воня далеч оттук?
Имах чувството, че произнасям думите на висок глас, но всъщност те излизаха от мен като немощен шепот. Въпреки това елементите ми се подчиниха, което беше добре, защото изведнъж ми се зави свят, заля ме вълна на слабост и аз залитнах към Хийт, неспособна да се държа повече на краката си.
Опитах се да разбера какво става, но съзнанието ми беше така замъглено, че не можех да мисля. Затова реших, че в момента не е толкова важно да разбирам какво става. Чух далечен тропот на бягащи крака и вдигнах поглед към Хийт.
— Помощ! Тук сме! Зоуи има нужда от помощ! — извика той.
Следващото нещо, което си спомням, беше лицето на Ерик до това на Хийт. Страхотно! Сега ще започнат отново да се карат, си помислих, но не стана така. Изразът в очите на Ерик, когато се вгледа в мен, ме накара да се разтревожа за себе си, но по един странен начин сякаш наблюдавах всичко отстрани.
— По дяволите — извика той и пребледня като мъртвец. Без да каже друго, разкъса ризата си (онази готината, с дълги ръкави, марка «Поло», която носеше при последния ни ритуал), и всички копчета се разхвърчаха наоколо. Зяпнах от изненада. Отдолу се показа тясна, плътно очертаваща всеки мускул на тялото му тениска — разбивач на женски сърца, и трябваше да призная, че изглежда невероятно. Ерик имаше страхотно тяло. Той приклекна от другата ми страна и каза:
— Съжалявам, но сигурно ще те заболи.
Сви ризата си на топка и я притисна към гърдите ми. Преряза ме адска болка и аз изстенах.
— Ох, извинявай, Зо, извинявай! — запелтечи той.
Погледнах надолу, за да видя какво може да боли толкова силно, и изпаднах в шок, когато видях, че цялото ми тяло е в кръв.
— К-какво… — опитах се да формулирам въпрос, но болката, примесена с нарастващо чувство за вкочанясване, не ми позволи да продължа.
— Трябва да я пренесем при Дарий — каза Ерик. — Той ще знае какво да прави.
— Аз ще я нося — каза Хийт. — Хайде, води ме при този Дарий.
Ерик кимна и направи знак с ръка.
— Да вървим.
Хийт се наведе към мен.
— Трябва да те преместим, Зо. Ако можеш, хвани се за врата ми.
Опитах се да кимна, но движението на главата ми завърши с нов стон. Хийт ме вдигна, притисна ме до гърдите си като дундесто бебе и, залитайки по леда, тръгна след Ерик. Пътуването обратно през тунелите беше кошмар, който няма да забравя никога. Хийт прекоси сутерена след Ерик. Стигнахме до металната стълба, която водеше надолу, двамата спряха и се разбраха за секунди.
— Ти слез пръв, аз ще ти я подам — каза Хийт.
Ерик кимна и се скри в дупката. Хийт застана на ръба й.
— Съжалявам — ми прошепна. — Знам, че е ужасно за теб. Целуна ме лекичко по челото, клекна и, не знам как, но успя да ме предаде на Ерик, който чакаше долу.
Казвам «не знам как», защото бях заета да крещя от болка и нямах време да следя какво точно правят двамата. Когато дойдох на себе си, видях Хийт да се приземява на пода на тунела и Ерик ме върна отново в ръцете му.
— Ще изтичам напред да намеря Дарий. Ти продължавай по главния тунел. Не се обръщай, не се отклонявай и застани там, където е най-осветено. Аз ще се върна с Дарий — нареди Ерик.
— Кой е Дарий? — попита Хийт, но се оказа, че говори на празното пространство. Ерик вече беше изчезнал.