Опитах се да кажа нещо, но тя вече бе насочила вниманието си към Хийт.
— Ти! Какво правиш тук, да те вземат мътните?
— Аз… дойдох да видя дали е добре — заекна Хийт, явно стреснат от нападателността й.
Афродита отново поклати глава.
— Не, точно ти не бива да си тук. Това не е правилно — тя замълча и го изгледа с присвити очи. — Ти й причини това, нали?
Очите на Хийт се напълниха със сълзи.
— Да, мисля, че аз съм виновен.
13
Деймиън, Джак и Ерик влязоха в стаята, следвани от Дукесата. Джак ме погледна, изписка като момиче и припадна. Деймиън успя да го хване навреме, за да не си разбие главата в пода. Остави го да легне на леглото на Стиви Рей, а малкият объркан лабрадор започна да вие нещастно и да мести големите си изплашени очи от него към Деймиън, мен и обратно към Джак. Деймиън се присъедини към групата, която ме бе наобиколила. Ерик също беше до мен. Дарий влезе в кръга, разделяйки хлапетата, сякаш беше Мойсей, прокарващ път през морето за своите хора, и се обърна към Афродита.
— Хлапетата трябва да образуват кръга и да призоват елементите да помогнат на Зоуи — каза той.
Тя кимна, докосна леко челото ми и раздаде заповеди на останалите.
— Хей, вие от кокошарника, заемете местата си! Хайде да се справим с този кръг.
Шоуни и Ерин примигаха възмутено. Деймиън заговори през сълзи:
— Аз… аз не знам накъде е изток.
Стиви Рей стисна ръката ми, после я пусна и каза:
— Аз знам. Винаги знам къде е север, така че не е проблем да ти покажа и изток.
— Разположете кръга около масата — каза Дарий. — И ми дайте един чаршаф от леглото.
Деймиън грабна горния чаршаф от леглото на Стиви Рей, прошепна в ухото на събудилия се Джак, че всичко ще е наред, и го подаде на воина. По бузите на Джак потекоха сълзи.
— Остани с нас, Жрице — каза Дарий, после се обърна към Хийт и Ерик. — Продължавайте да й говорите.
Ерик хвана току-що пуснатата от Стиви Рей ръка и вплете пръсти в моите.
— Тук съм, Зо — каза тихо. — Слушай, трябва да се справиш с това. Ние имаме нужда от теб — красивите му сини очи срещнаха моите. — Аз имам нужда от теб и съжалявам за държанието си там, горе.
Хийт вдигна другата ми ръка към устните си и я целуна леко.
— Зи, казах ли ти, че повече от два месеца не съм пил нито глътка?
Беше адски странно да видя и двамата си приятели до мен. Бях доволна, че вече не се бият в гърдите като горили, но разбирах, че явлението не предвещава нищо добро. То можеше да означава само едно — че съм по-зле, отколкото предполагах.
— Това е хубаво, нали? Че спрях да пия? — погледна ме той.
Опитах се да му се усмихна. Това наистина беше хубаво. Защото причината да скъсам с него, преди да бъда Белязана, беше именно неговото пиене. Той беше започнал да губи контрол и…
Дарий махна навитата на топка риза на Ерик от гърдите ми, разкъса с един замах горната част на роклята ми и аз усетих студения влажен въздух върху напоената си с кръв кожа.
— Божичко, не! — извика Ерик. — Мамка му! — Главата на Хийт се затресе напред-назад. — Това е гадно. Много гадно. Никой не може да живее с…
Допуснах грешка и погледнах надолу. Добре, че нямах сили да крещя. Видях дългата разкъсна рана, която започваше от лявото ми рамо, пресичаше гръдния кош няколко сантиметра над гърдите ми и завършваше в кожата на дясното рамо. Разрезът беше дълбок, с разкъсани краища. Ръбовете на кожата ми се бяха обърнали и отвътре се подаваха мускули, мазнини и месища, каквито се бях надявала никога да не видя. От ужасната рана бликаше кръв, но не толкова, колкото очаквах. Дали защото по-голямата част беше вече изтекла? По дяволите! Сигурно беше точно заради това, защото усещах, че се задъхвам и започнах да поемам въздух на малки истерични глътки.
— Зоуи, гледай в мен! — заговори Ерик.
Дарий забеляза, че гледам раната, и побърза да притисне към нея голямо парче марля. Ерик хвана брадичката ми, извъртя я и ме принуди да го погледна.
— Ще се оправиш, Зо. Трябва да се оправиш.
— Да, Зи. Само не гледай надолу — додаде Хийт. — Нали си спомняш какво ми казваше, когато се контузех на игрището? Казваше ми: «Не го гледай и няма да те боли толкова».
Ерик пусна брадичката ми и аз успях да кимна. Ако можех да говоря, щях да кажа и на двамата: По дяволите, не! Не бих я погледнала повече за нищо на света. Вече ме бе изплашила до смърт. Нямаше защо да си изкарвам ангелите за втори път.
— Заемете се с кръга — заповяда Дарий.
— Готови сме — отвърна Деймиън.
Огледах се (като старателно избягвах да гледам към гърдите си) и видях, че Деймиън, Стиви Рей и близначките са заели позиции.