Но обстоятелствата дори не напомняха на нормалните и когато той притисна ръката си до устните ми, аз отворих уста, забих зъби дълбоко в плътта му и засмуках. Хийт изстена и обви раменете ми с другата си ръка. Светът изведнъж се сви до мен и него, когато кръвта му избухна в тялото ми. Още първата глътка проясни съзнанието ми, а заедно с това дойде и болката. Беше толкова силна, че бях готова да отдръпна устни от него, ако не бяха силните му ръце. Той ме притисна към себе си и прошепна:
— Не! Не бива да спираш сега! Ако аз мога да изтърпя това, значи можеш и ти.
Знаех, че зъбите ми не му причиняват болка, по-силна от обикновеното леко гъделичкане, което изпитваха вампирът, докато се хранеше, и неговата жертва. Имаше нещо друго. Още с първата глътка ние отново се обвързахме. Разбрах го веднага, въпреки състоянието, в което се намирах. Заедно с кръвта му бях поела и част от него, и двамата изплетохме за миг онази вълшебна материя, която беше в основата на привличането между човек и вампир. Вплетохме здраво плътта и душите си и изтъкахме общата си дреха, подчинени изцяло на тази древна, древна зависимост. Всъщност аз не само пиех от него. Аз се хранех като диво животно, водено от инстинкта за оцеляване. И, станал неотделима част от мен, Хийт усещаше болката, нуждата и страха ми — всичко, което физическото ми тяло, изправено пред фаталния завършек, не можеше да изкаже. Но неговата кръв промени нещата. Вля живот в мен, извади ме от смъртоносния шок и ме хвърли директно в пламъците на болката и съзнанието, че съм на една крачка от смъртта.
Осъзнах всичко това и изскимтях като пребито куче. Продължих да пия от него, но душата ми стенеше, защото знаех какво му причинявам. Естествено, той също разбра какво чувствам и колко много съжалявам, че го карам да страда.
— Всичко е наред. Всичко е наред. Наистина не е толкова зле — прошепна в ухото ми със стиснати зъби, преодолявайки жестоката смес от болка и наслада.
Нямам представа колко време измина, докато осъзная, че въпреки непоносимата болка в гърдите тялото ми се затопли и усети милувката на вятъра, който донесе аромата на пролетен дъжд и прясно окосени ливади. Духът ми също укрепна, кръвта на Хийт ми даде достатъчно енергия, за да приема целебната помощ на елементите. Те успокоиха измъченото ми тяло и дадоха покой на душата ми.
Някъде по това време разбрах, че вече не чувам гласа на Хийт. Отворих очи и го погледнах. Той се наклони напред и щеше да се свлече върху мен, ако железните ръце на Дарий не бяха хванали раменете му. Очите му бяха затворени, лицето му доби цвета на тебешир.
Моментално отдръпнах устни от ръката му. Хийт! Божичко, дали не го убих? Изплашена, аз се опитах да седна, но болката ме преряза и спря движението ми.
— Човекът е добре, Жрице — успокои ме Дарий. — Сега затвори раната му, за да не губи повече кръв.
Машинално прокарах език по разреза и по голямата рана, която му бях направила, докато забивах зъби в него, като не спирах да повтарям наум: Моля те, Хийт, спри да кървиш, спри да кървиш! Когато прибрах език, раната от ножа и белезите от зъбите вече не кървяха.
— Може да разпуснеш кръга — каза Дарий и погледна към Афродита, която ме зяпаше с неприкрито любопитство.
«Виж — исках да й кажа, — има различни видове Обвързване. Връзката между мен и Хийт няма нищо общо с тази между теб и Стиви Рей. «Но не успях да събера сили, за да отворя уста. Всъщност нямах желание да се изправя пред милионите въпроси, които без съмнение тя имаше към мен. Освен това видях, че преди да се обърне към приятелите ми, да благодари на всеки от тях и да освободи елементите, тя изпрати изпълнена с обещания усмивка към Дарий и си спомних, че първото Обвързване с Хийт бе прекъснато в мига, когато си легнах с Лорън. Ясно беше, че този, който щеше да се бори с въпросите й, е Дарий. И по трепетния поглед, с който й отвърна на усмивката, разбрах, че този разпит ще му бъде много по-приятен отколкото на мен.
Докато ухилената до уши Афродита затваряше кръга, воинът се зае с Хийт.
— Ерик, помогни ми да го сложим на леглото — каза той.
С каменно лице Ерик вдигна главата ми от коленете на Хийт, пренесе го с помощта на Дарий до леглото и го остави на наскоро овакантеното от Джак място (който гледаше всичко с широко отворени очи и трескаво галеше главата на Дукесата). Дарий се съжали над него и му предложи:
— Джак, иди да си намериш нещо за ядене. Ох, и намери още от виното на Венера. И предупреди червените хлапета да стоят настрана от Хийт — добави бързо, преди Джак да кимне и да офейка от стаята с Дукесата по петите си.