— Има още една причина, поради която не можете да се върнете със Зоуи, и мисля, че всички забравяте за нея — заговори Дарий. — Неферет, а сигурно и Калона, могат да четат мислите ви. Което означава, че ще научат всичко за червените хлапета и за нашия спасителен рай тук, под земята.
— Чакайте, дойде ми нещо наум — извика Хийт. — Не разбирам много от вашите вампирски работи, така че може и да греша, но не може ли всеки от вас да поиска помощ от своя елемент да… как да го кажа… да издигне някакъв предпазен щит около мислите ви?
Изгледах изненадано Хийт, после се усмихнах.
— Има логика в това. Ти какво мислиш, Деймиън?
Деймиън видимо се оживи. — Мисля, че сме кръгли идиоти. Как не се сетихме сами? Браво на теб, Хийт! — усмихна му се той.
Хийт сви рамене и се огледа доволно.
— Няма проблем, понякога нещата трябва да се погледнат отстрани, за да се видят по-ясно.
— Наистина ли мислите, че ще се получи? — усъмни се Дарий.
— Трябва да се получи — увери го Деймиън. — Поне при онези от нас, които наистина имат връзка с елемента. Аз и близначките и преди сме търсили защита от стихиите. Няма причина да се затруднят, ако ги помолим да сложат някаква бариера в съзнанието ни — той се поколеба за момент и погледна към Афродита. — Но не знам как ще стане с теб. Ти не си свързана истински с елемента Дух. Не искам да съм гадняр, но не мисля, че си способна да общуваш с него самостоятелно само защото веднъж си заела мястото на Зоуи в кръга и си го призовала.
— Само че на мен не ми трябва да се свързвам с духа, за да защитя мислите си — вирна нос Афродита. — Още от деня, когато бях Белязана, Неферет не може да чете мислите ми, както не може да чете и тези на Зоуи. И държа да ви кажа, че започва адски да ми писва да ме подритвате непрекъснато само защото отново съм човек.
— Добре, извинявай! Сбърках. Явно си права в онази част с четенето на мисли — каза Деймиън. — Но все пак предлагам, преди да хукнем обратно към «Дома на нощта», да се уверим, че Духът ще работи за Афродита.
— Така си е — обади се Джак. — Виж, Афродита, тук изобщо не става дума дали си човек, или не. Просто искаме да се убедим, че Духът те слуша.
Изведнъж ми хрумна нещо.
— Знаете ли, няма никакво значение дали Афродита може да общува с Духа извън кръга, защото аз мога. Дух — произнесох тихо, — ела при мен — беше лесно, като да си поемеш въздух. Призовах елемента и усетих неповторимото му присъствие. — Сега отиди при Афродита. Защитавай я и й служи вярно. — вдигнах треперещия си пръст към Афродита и почувствах, че Духът ме напуска. Миг по-късно големите сини очи на Афродита се разшириха и тя се усмихна.
— Получи се! — възкликна зарадвана.
— Колко време можеш да поддържаш това? — попита ме Ерик.
Ядосана от пълната липса на емоции в гласа му, го срязах набързо.
— Колкото трябва.
— Значи запазваме кръга? — попита Деймиън.
— Да, връщаме се в училището със Зо.
— И петимата — добави Шоуни.
— Имам чувството, че съм шибан мускетар — измърмори Афродита, но видях, че лицето й сияе в усмивка, докато намотаваше бинта около гърдите ми.
— Да обобщим тогава — каза делово Дарий. — Вие петимата и аз се връщаме със Зоуи. Стиви Рей, Джак, Ерик и Хийт остават тук.
— По дяволите, не! Той не бива да остава тук! — почти извика Ерик, най-после развълнуван.
— Нямаш никакво шибано право да ми нареждаш какво да правя. Но аз наистина няма да остана тук. Отивам със Зоуи.
— Не може, Хийт, не разбра ли най-после — казах аз.
— Афродита също е човек, но може да дойде, значи мога и аз — заинати се той.
— Хей, слушай, празноглаво футболистче: първо, може да съм човек, но съм специална и затова отивам. Второ, ти не бива да идваш, защото може да те използват, за да се докопат до Зоуи. Вие отново сте Обвързани. Ако те наранят, все едно нараняват Зоуи. Така че покажи малко здрав разум и замъкни дебелия си задник у дома.
— О… не бях помислил за това — обърка се Хийт.
— Трябва да си тръгнеш, Хийт. Ще поговорим по-късно, когато нещата се оправят.
— Не трябва ли да остана тук, за да съм по-близо до теб? Така ще можеш да ме намериш по-лесно, ако имаш нужда от мен.
Въпреки мъртвешкото изражение на вторачилия се в мен Ерик и въпреки личното ми убеждение, че за Хийт е по-добре повече да не се виждаме, цялото ми същество искаше да каже «да». Този път връзката ни беше невероятно силна, много по-силна от първия път. Исках го близо до себе си и въпреки всичко, бях готова да го задържа тук. Но си спомних как го гледаше Крамиша и как й течаха лигите. Знаех, че кръвта му няма да хареса нито на хлапетата, нито на вампирите, защото бяхме Обвързани, но не бях сигурна, че въпреки това няма да опитат. Мисълта, че някой друг може да пие от Хийт, ме побъркваше.