Онзи любовен триъгълник беше истинско мъчение и за тримата. А сега беше още по-лошо. Какво щях да правя? Исках ги и двамата.
Богиньо, колко изморително е да си Зоуи! Афродита най-после приключи и Ерик помоли Джак да донесе една възглавница от леглото, сложи я на масата и внимателно постави главата и раменете ми да усетят мекотата й. После се обърна към близначките, Деймиън и Афродита и каза:
— Пригответе се за тръгване. Дарий ще иска да отведете Зоуи до «Дома на нощта» веднага след като се върне.
— Тогава да вземем чантите си от стаята на Крамиша — каза Шоуни.
— Мислиш ли, че ще забравя новата си чанта «Ед Харди», сестра ми? — каза Ерин.
— Разбира се, че не. Само казвам за всеки случай.
Те излязоха от стаята и гласовете им заглъхнаха надолу по коридора.
— Искам да дойда с вас — заподсмърча Джак.
— Аз също искам да дойдеш, но мисля, че е опасно за теб — отвърна Деймиън. — Трябва да останеш тук със Стиви Рей и Ерик, поне докато разучим обстановката горе.
— Знам, Деймиън, умът ми го разбира, но сърцето ми казва друго — каза Джак и наклони глава към рамото му. — Просто… просто… — задиша тежко и завърши хлипайки, — ужасно е, че няма да съм с теб.
— Ние ще се разходим малко из тунела — каза Деймиън и прегърна Джак. — Извикайте ме, когато Дарий е готов — после поведе приятеля си навън. Дукесата ги последва с тъжно наведена глава.
— Отивам да потърся Злодеида — съобщи Афродита. — Ще погледна и за твоето оранжево коте.
— Не мислиш ли, че е по-добре да оставим котките тук? — попитах я аз.
Афродита вдигна русите си вежди:
— Откога можем да казваме на котките какво да правят?
Въздъхнах.
— Имаш право. Ще ни последват и после ще мрънкат с години, че сме ги изоставили.
— Кажи на Дарий, че се връщам след минутка — каза тя и изчезна зад одеялото.
С Ерик останахме сами. Той веднага тръгна към изхода и без да ме погледне, измърмори:
— Отивам за…
— Не си тръгвай, Ерик. Искам да поговорим.
Той спря, все още с гръб към мен. Главата му беше ниско наведена, раменете му — превити. Изглеждаше напълно разбит.
— Ерик, моля те…
Той се обърна и аз видях сълзи в очите му.
— Толкова съм нещастен, че не знам какво да правя, Зо. И най-лошото от всичко е — той замълча и посочи към превръзката през гърдите ми, — че аз съм виновен за това.
— От къде на къде?
— Ако не бях такъв ревнив тъпак, ти нямаше да излезеш навън с Хийт. Видях, че го отпращаш, но въпреки това не се сдържах, вдигнах ти кръвното и ти реши да излезеш с него — той прокара ръка по тъмната си непослушна коса и продължи. — Какво да правя, като те ревнувам ужасно от Хийт. Той те познава още от дете, а аз…
Ерик се поколеба. Устата му се отвори, после стисна зъби, но в крайна сметка се реши.
— Не исках да те загубя отново, Зо, затова направих тази глупост. И за малко не те убих.
Погледнах го объркано. Значи не беше действал като дървеняк, защото се вълнуваше повече от егото си, отколкото от мен, а защото беше луд по мен. И през цялото време е крил емоциите си, защото е мислел, че вината е негова. Боже, нямах никаква представа.
Протегнах ръка към него и казах тихо:
— Ерик, ела при мен.
Той се приближи бавно и пое ръката ми.
— Държах се като пълен идиот — повтори той нещастно.
— Така беше, наистина. Но аз трябваше да проявя здрав разум и да не излизам навън.
Ерик ме погледна в очите и задържа дълго поглед върху мен.
— Беше непоносимо да те гледам с него. Да гледам как пиеш от него.
— Ще ми се да имаше друг начин — прошепнах аз. И наистина ми се щеше, не го казвах само заради чувствата му. Обичах Хийт, но вече бях взела решение да не се връщам при него и никога да не се обвързвам с него. Знаех, че е най-добре и за двамата, особено за него, да изляза от живота му завинаги и точно такъв беше първоначалният ми план. За съжаление животът ми рядко следва предварителните начертания. Въздъхнах и се опитах да облека в думи чувствата си.
— Не мога да спра да обичам Хийт. Той беше част от живота ми дълго време, дори сега, когато отново сме Обвързани. Той носи в себе си частица от мен, въпреки че не исках да става така.
— Не знам колко време ще мога да издържа човешкото ти гадже, Зо.
Присвих очи и за малко не изплюх в лицето му: «А аз не знам колко още ще мога да търпя гадното ти чувство за собственост», но бях прекалено изтощена за скандали. Реших да го запазя за по-късно, когато имам повече време и енергия. Затова казах само:
— Той не ми е гадже. Той е човекът, с когото съм Обвързана. Има огромна разлика.