— Татко, аз наредих на воина да занесе жрицата до лечебницата, за да може да обработят раната й — след меките съблазнителни думи на Калона неестественият стържещ, но определено по-разбираем глас на Рефаим, звучеше още по-противно.
— Глупости на търкалета!
Шокирана от чутото, погледнах с отворена уста към Афродита, която дари демоничния гарван с един от най-изразителните си презрителни погледи. После отметна назад гъстата си руса коса и продължи:
— Това птицеподобно ни държа на ледения дъжд и не ни пусна, докато не ни разпита за онази, не знам си каква червена и за тази не знам си каква червена. Но въпреки неговата така наречена «помощ», Дарий успя да пренесе Зоуи дотук. — Докато произнасяше думата «помощ», тя вдигна ръце и описа кавички във въздуха.
В коридора настъпи мъртвешка тишина. След няколко секунди Калона отметна красивата си глава назад и се засмя.
— Бях забравил колко забавни могат да бъдат човешките жени — после с грациозен жест на ръката си каза на Дарий. — Донеси младата Жрица тук, за да се погрижат за нея.
Мускулите на Дарий се стегнаха и аз разбрах, че това предложение не му е по сърце, но той изпълни заповедта на Калона и тръгна напред, заобиколен от приятелите ни. Групичката скоро стигна до Калона и той ни поведе към Неферет, която стоеше до вратата на лечебницата.
— Ти изпълни своя дълг, боецо — обърна се Калона към Дарий. — Сега аз и Неферет ще се погрижим за нея — падналият ангел разтвори ръце в очакване Дарий да ме положи в тях. Заедно с движението на ръцете огромните покрити с гарванови пера криле, до този момент прибрани плътно на гърба, изшумолиха и се отвориха наполовина.
Изпитах силно желание да протегна ръка и да ги докосна, даже тайничко се зарадвах, че съм прекалено слаба, за да направя нещо друго, освен да го гледам възхитено.
— Задълженията ми не са приключили — каза Дарий. Гласът му беше не по-малко напрегнат от мускулите. — Дал съм дума да се грижа за тази млада Жрица, затова трябва да остана до нея.
— Аз също оставам — каза Афродита.
— И аз — гласът на Деймиън трепереше и се чуваш, е съвсем слабо, но ръцете му все още бяха свити в юмруци.
— Ние също оставаме — обади се Ерин и Шоуни кимна в знак на съгласие.
Сега беше ред на Неферет да се засмее.
— Нали не мислите, че ще допусна да останете при Зоуи, докато я преглеждам? — веселата нотка в миг изчезна от гласа й. — Не ставайте глупави! Дарий, вкарай я в стаята и я остави на леглото. Щом настоявате, може да я изчакате в коридора, но като ви гледам, си мисля, че е по-добре да хапнете нещо и да си починете. Вие доведохте Зоуи у дома, тя вече е на сигурно място, така че сте си изпълнили задълженията. Връщайте се в общежитието. Човешката част от града е парализирана от бурята, но ние не сме човеци. За нас животът продължава, следователно учебните занятия също продължават — тя замълча и погледна Афродита с невероятна злоба. Лицето й се изкриви, чертите й станаха толкова остри и студени, че от цялата й красота не остана и трошица. — Но ти сега си човек, нали, Афродита?
— Да — отвърна Афродита. Беше пребледняла, но вдигна брадичка и посрещна смело злия поглед на Неферет.
— Тогава принадлежиш на външния свят — вдигна ръка Неферет и посочи някъде навън.
— Не, не е вярно — намесих се аз. Щом се обърнах към нея, магията на Калона се разпръсна и аз изтрезнях. Едва успях да позная гласа си. Звучеше като шепот на трепереща старица, но Неферет ме чу и веднага се завъртя към мен. — Никс все още й изпраща видения. Мястото й е при нас.
Поздравих се, че успях да кажа всичко, въпреки че се наложи да мигам непрекъснато, защото погледът ми внезапно се замъгли от странни светещи петна.
— Видения? — дълбокият глас на Калона проряза въздуха между нас. Този път се удържах и не погледнах към него. Той стоеше толкова близо до мен, че усещах ледения полъх, който идваше от тялото му. — Какво виждаш, Афродита?
— Предупреждения за бъдещи беди — отвърна Афродита.
— Интересно — каза той, сякаш изплю думата. — Неферет, кралице моя, не си ми казвала, че в «Дома на нощта» има гадател. Преди Неферет да отговори, той продължи: — Твърде възхитително, твърде възхитително. Това може да ни е от полза.
— Но тя не е от новаците, не е и вампир, затова не принадлежи към «Дома на нощта» — гласът на Неферет беше толкова странен, че отначало не го разпознах, но после, когато примигнах няколко пъти, успях да различа езика на тялото й. Тя буквално се бе провесила на шията на Калона. Леко шокирана, осъзнах, че го съблазнява. Пред нас!
Със зяпнала уста като хипнотизирана видях как Калона протяга ръка и я гали по бузата, после надолу по дългата гладка шия, раменете и накрая по линията на гърба. Неферет потрепери от допира му, очите й се разшириха, сякаш ласката му й действаше като наркотик.