— Помръдна. Сигурна съм, че скоро ще дойде в съзнание — настъпи кратка пауза, после усетих, че се приближава и заговори отново. — Все още мисля, че не трябва да я лекувам. Няма да се наложи да обясняваме много. Тя беше почти мъртва, когато я донесоха.
— Ако това, което ми казваш, е истина, и тя може да управлява петте стихии, значи е прекалено силна. Не бива да я оставим да умре — обади се Калона.
Доколкото можех да преценя, неговият глас също идваше оттам, където бяха краката ми.
— Казах ти самата истина — каза Неферет. — Тя контролира елементите.
— Тогава ще можем да я използваме. Защо да не я включим в новата си визия за бъдещето? Ако я накараме да положи клетва, това ще повлияе на всеки от членовете на Съвета, които все още не са готови да ни се подчинят.
Нова визия за бъдещето? Влияние в съвета? Като във Висшия Съвет на вампирите? Боже мили!
Отговорът на Неферет беше рязък и убедителен.
— Тя не ни трябва, любов моя. Ще успеем и без нея. Зоуи никога няма да използва силата си в наша полза. Тя е изцяло предана на богинята.
— Това може да се промени — думите се топяха в устата му като шоколад. И въпреки че мислите ми препускаха бясно, разтревожени от току-що чутото, физическото ми тяло замря като омагьосано при звука на плътния му глас. Беше готово да замръзне завинаги, само да продължи да го слуша. — Струва ми се, че вече познавам една Жрица, която се освободи от връзката си с богинята.
— Но Зоуи е много по-млада и не толкова умна като мен, за да отвори очи за другите, далеч по-богати и интригуващи, възможности — гласовете им звучаха от едно и също място и аз се досетих, че тя е в прегръдките му. — Тя е наш враг и ще си остане такава. Сигурна съм, че денят, когато ще се наложи ти или аз да я убием, не е много далеч.
Калона се засмя:
— Каква сладка малка кръвопийца си ми ти! Ако се окаже, че младата Жрица не ни върши работа, тогава естествено ще я премахнем. Но първо ще се опитам да разкъсам връзката й с Никс.
— Не. Искам да стоиш далеч от нея — извика Неферет.
— Скъпа моя, време е да запомниш кой е господарят тук. Запомни, няма да позволя повече да ме командват и да ме вкарват в капан. Аз не съм като твоята импотентна богиня — копринената секси мекота изчезна изведнъж от гласа му и на нейно място се появи вледеняваща кръвта нотка. — Аз давам, но ако не съм доволен, ще си взема обратно всичките дарове.
— Не се ядосвай — предаде се моментално Неферет. — Просто не мога да понеса мисълта, че ще те деля с друга.
— Тогава не ме ядосвай — извика той, но гневът му вече се стопяваше.
— Излез с мен от тази стая и обещавам да не те ядосвам — каза закачливо Неферет. Чух отвратително мляскане, явно се целуваха. Едва се сдържах да не повърна, докато слушах задъханите стонове на Неферет.
След цяла серия подобни гадни звуци Калона най-после каза:
— Отиди в спалнята и се приготви за мен. Ще дойда след малко.
Вече чувах писъка на Неферет, нещо от рода на: «Не, ще отидем двамата!», но тя ме изненада тотално, като каза:
— Побързай, мой черни ангеле! — и всичко това със зноен, изкусителен глас.
След това чух шумолене на рокля, отваряне и затваряне на врата. Тя го манипулираше. Запитах се дали Калона го разбира. Един безсмъртен трябваше да има поне малко мозък в главата си и да не се хваща на психологическите игрички на вампирка, пък била тя и Висша жрица (добре, де, игрите определено бяха и физически). Тогава си спомних призрачния образ на Неферет, който съзрях на онова дърво пред депото. Как го бе направила? Може би преминаването към Тъмната страна й бе дало нови сили, може би тя не беше просто паднал вампир, бивша Висша жрица, а нещо друго. Всъщност никой не знае какво означаваше да си кралица Тси Сгили. Тази нова мисъл ме ужаси.
Странно шумолене около леглото прекъсна трескавите ми мисли. Лежах неподвижно. Исках да задържа дъх, но знаех, че трябва да продължа да дишам дълбоко и равномерно. Кълна се, че усетих как погледът на Калона ме прободе и благодарих на богинята, че чаршафът покрива голото ми тяло. Чух злокобен шум от криле и си представих как ги разперва величествено над мен. Може би се готвеше да ме вземе в прегръдките си и да ги обвие около мен, както в съня ми.
И тогава се издадох. Колкото и силен да беше вътрешният ми инстинкт, повече не можех да остана със затворени очи. Изгаряща от нетърпение да видя неописуемо красивите черти на лицето му, отворих очи и се оказах на сантиметри от онова мутирало същество, Рефаим. Гарванът се бе навел над мен, уродливото му птиче лице почти докосваше моето. Клюнът му бе отворен и змийският му език опипваше въздуха пред мен.