— В онзи шкаф трябва да има комплекти за първа помощ — кимна той към дългия блестящ метален шкаф, който заемаше половината от стената отсреща. Отидох натам и видях още вградена мивка и купчина страховити медицински инструменти (всички бяха остри и от неръждаема стомана), акуратно подредени по големина и вид.
Игнорирах острите неща и започнах да отварям всички чекмеджета и вратички подред. От усилието ръцете ми започнаха да треперят неистово.
— Зоуи — извика Дарий и аз го погледнах през рамо.
Изглеждаше ужасно. Лявата страна на лицето му беше кървава каша. Разрезът тръгваше от слепоочието и стигаше до извивката на челюстта, като разкъсваше правите геометрични линии на татуировката. Въпреки това очите му се усмихваха.
— Ще се оправя. Това е малко повече от драскотина.
— Това е доста голяма драскотина — казах аз.
— Афродита сигурно ще се ядоса, като ме види.
— Ъ-хъм?
Воинът реши да ми се усмихне, но завърши с болезнена гримаса. Движението на устните му предизвика още по-силно кръвотечение. Той посочи лицето си:
— Това няма да й хареса.
Награбих цяла камара превръзки, напоени със спирт тампони, марля и какво ли още не, и се върнах при него.
— Ако те разкара заради това, ще й дам да се разбере… след като си почина малко — игнорирах миризмата на кръвта му, преглътнах тежко, за да не повърна, и се вгледах в ужасната «драскотина».
Знам, че звучи нелогично: аз обичам вкуса и миризмата на кръв, това е факт, но се скапвам, като видя да тече от телата на приятелите ми. Чакай малко! Може и да не е толкова нелогично, защото, хей, ало! Аз не ям приятелите си! Сетих се за Хийт и реших да допълня мисълта си: аз не ям приятелите си при нормални обстоятелства и никога, без да ми разрешат.
— Дай, аз ще я почистя — каза Дарий и протегна ръка към спиртния тампон, който стисках в шепата си.
— Не! — казах твърдо и тръснах глава, за да прогоня световъртежа. — Не ставай смешен. Ти си ранен, затова аз ще свърша тази работа. Само ми кажи какво трябва да правя — замълчах за миг, после казах тихо: — Дарий, трябва да се махнем оттук.
— Знам — отвърна той.
— Но не знаеш защо. Подслушах един разговор между Калона и Неферет. Те планират някакво ново бъдеще. Казаха, че за целта трябва да «завладеят Съвета».
Очите на Дарий се разшириха от смайване.
— Съветът на Никс? Или Висшия Съвет на вампирите?
— Не знам. Не споменаха подробности. Може би говореха за нашия Съвет в «Дома на нощта».
Той се взря в мен.
— Но всъщност не вярваш, че става дума за него? Кимнах бавно.
— О, велика Никс! Не може да бъде!
Стиснах устни, за да спра гаденето. Бъркотията в стомаха ми доказваше точно обратното.
— Страхувам се, че ще стане точно така. Калона е много силен и владее магия, която привлича хората към него. Основният им проблем е, че Неферет не може да ни подчини на волята си, докато те и онези птичи чудовища не изпълнят своя план, какъвто и да е той — честно казано, според мен те вече работеха по него, но се страхувах, че ако го изрека на глас, ще бъде като заклинание, което ще изпълни всичките им желания. — Затова не може ли да те превържем, да вземем Афродита, близначките и Деймиън и да се върнем в тунелите? — усетих, че всеки момент ще избухна в сълзи, затова продължих бързо: — Сега съм много по-добре и мисля, че трябва да се махаме веднага оттук, дори това да означава да се удавя в собствената си кръв.
— Съгласен съм с теб и съм сигурен, че Неферет те е излекувала достатъчно, за да премахне опасността тялото ти да отхвърли Промяната. Въпреки че все още не си преминала изцяло в клана на вампирите.
— Ти как си? Ще имаш ли сили за бягството?
— Казах ти, че съм добре, повярвай ми. Хайде да почистим раната и да се махаме оттук.
— В тунелите ми харесва повече — произнесох мислите си на глас и изненадах себе си с това признание. Бързо погледнах към Дарий, но той спокойно кимна в съгласие. — Сигурно защото там се чувстваш в безопасност — каза той.
— Обърна ли внимание на Неферет?
— Ако имаш предвид дали съм забелязал, че силата й се е увеличила, отговорът ми е да.
— Хм. Надявах се, че съм си въобразила — измърморих под носа си. — Ти имаш добре развити инстинкти и те отдавна те предупреждават за Неферет — той замълча за миг и продължи по-тихо. — Хипнотичната сила на Калона е невероятна. Никога не съм усещал подобно нещо.
— Да — казах и се заех да почистя кръвта от лицето му. — Обаче аз успях да се освободя от магията му.
Но отказвах да призная дори и пред себе си, че въпреки преодоляването на хипнотичния ефект, аз все още потръпвах сладостно при спомена за целувката му.