— Никъде не се вижда охрана — каза той и аз разбрах, че мусенето не беше заради бурята, а заради граничните стени, които се виждаха от прозореца. — Обикновено виждам поне двама-трима от моите братя воини, но сега няма никой.
Погледнах го и видях как ръцете му се свиват в юмруци.
— Какво има, Дарий?
— Ти беше права. Това наистина е друг свят. Има охрана, но тя не е от моите братя — той посочи едно неясно петно на стената на сградата срещу тази, в която се намирахме, точно там, където тя завиваше зад храма на Никс.
Загледах се натам. В същото време мракът между сенките на стария дъб и храма се размърда и аз видях приведената фигура на кацнал на стената гарван-демон.
— Ето, виж и там — посочи той към черното петно надолу по стената.
В началото не видях нищо, освен наситена тъмнина, естествена за подобна бурна нощ, но когато се вгледах, забелязах, че и там нещо помръдна, и различих формите на друго птицеподобно създание.
— Те са навсякъде — промълвих отвратена. — Как ще се измъкнем оттук?
— Ще можеш ли да ни прикриеш с елементите, както го направи преди?
— Не знам. Много съм уморена и се чувствам странно. Раната ми е по-добре, но имам усещането, че продължавам да кървя и силите ми не се възстановяват — после се сетих за нещо и стомахът ми се преобърна. — Знаеш ли, този път нямаше нужда да отпращам Вятъра и Огъня, след като те освободиха от Калона. Те сами си отидоха. Досега не ми се е случвало. Винаги остават в мен, докато не ги освободя.
— Този път си много слаба, а те допълнително ти отнемат силите. Способността ти да се свързваш със стихиите и да ги контролираш е дар от богинята, но той си има цена. Ти си млада и здрава и при нормални обстоятелства не забелязваш, че общуването с тях те изтощава.
— Усещала съм такова нещо и преди, но никога с такава сила.
— Не забравяй, че беше на една крачка от смъртта. Като прибавим и това, че нямаше време за почивка и възстановяване, комбинацията става наистина опасна.
— С една дума, не мога да гарантирам, че ще ви измъкна оттук — заключих аз.
— Предлагам ти да преминем на план В, след като не можем да осъществим план А и план Б.
— Мен ме остави като план Я — изхленчих аз. — Имам нещо, което ще ти помогне, макар и временно. Той отиде до хладилника и извади оттам две бутилки от минерална вода, само че вместо вода, в тях имаше гъста червена течност, която веднага разпознах. Подаде ми едната и ми нареди:
— Изпий я.
Аз го погледнах накриво.
— Държиш в хладилника си кръв в бутилки за вода?
Той вдигна вежди, но кожата около раната му се опъна и той веднага ги смъкна:
— Аз съм вампир, Зоуи. Ти също скоро ще станеш. За нас да държим бутилирана човешка кръв е същото, като да имаме бутилирана вода. Само че жаждата за кръв е много по-силна — той вдигна своята бутилка и я пресуши на един дъх.
Изключих всички мисли и съмнения и направих същото. Както винаги, кръвта избухна в мен, изпълни ме с енергия и аз се почувствах жива и непобедима. Мислите ми се проясниха, болката ме напусна и ме остави да си поема голяма глътка въздух, без да се превия надве.
— Добре ли си? — попита Дарий.
— Абсолютно — казах и въздъхнах доволно. — Хайде да отидем до общежитието. Трябва да се преоблека и да намерим другите, докато кръвта действа.
— Което ми напомня… — той се върна при хладилника, взе още една бутилка с кръв и ми я подхвърли. — Сложи я в джоба си. Не може да замени съня и почивката, но ще те държи на крака. Надявам се.
Без да протестирам повече, мушнах бутилката в един от огромните джобове на висящите като от закачалка зелени панталони. Дарий скри ножа си в кожената ножница, взе чисто кожено яке и двамата напуснахме стаята. Преодоляхме стъпалата сравнително бързо и стигнахме до външната врата. През цялото време не срещнахме нито една жива душа. Беше адски подозрително, но не исках да мисля сега за това. Не исках да правя или казвам нещо, което би ни забавило дори и с една секунда.
Дарий хвана дръжката на вратата и беше готов да я натисне, когато се замислих.
— Знаеш ли, мисля, че гарваните-демони не бива да разбират, че съм станала и се мотая наоколо — казах тихо, въпреки че наоколо нямаше жива душа.
— Имаш право — почеса се Дарий.
— Ще се справиш ли?
— Ами, общежитието не е много далече, а времето и без това е ужасно. Само ще призова мъглата и ще усиля дъжда. Това би било достатъчно, за да ни скрие. Не забравяй да мислиш, че си направен само от дух. Опитай се да си представиш, че се смесваш с мъглата. Така ще ми бъде по-лесно.