Тя извади от дамската си чанта тънка ароматизирана цигара, запали я с кибрита на ресторанта и ме погледна така, сякаш питаше: „Е, и?“
Тъкмо да отговоря, когато оберкелнерът дойде на масата ни. Показа ми етикета на виното, хилеше се така, сякаш държеше снимка на родния си син. Аз кимнах. Той махна с приятно „пук“ тапата, после сипа няколко глътки в чашата ми. Виното беше с вкус като цената на цялата вечеря.
Оберкелнерът се отдръпна и на негово място се появи сервитьор, който сложи на масата трите предястия и пред всеки от нас по една малка чинийка. След като той се отдалечи и ни остави сами, аз изпелтечих:
— Трябваше да видя ушите ви.
Тя не каза и дума и продължи да си слага pate и foie de baudroie. Отпи от виното.
— Извинявайте, че ви се натрапих — допълних за всеки случай.
Тя се усмихна едва доловимо.
— Хубавата френска кухня изобщо не е натрапване.
— Притеснявате ли се, че обсъждаме ушите ви?
— Всъщност не. Зависи от подхода при обсъждането — поклати тя глава и доближи вилицата до устата си. — Кажете ми направо, защото това е любимият ми подход.
Отпихме мълком от виното и продължихме да се храним.
— Свръщам зад ъгъла — подхванах аз, — точно когато някой пред мен завива зад следващия ъгъл. Не виждам как изглежда. Зървам само за миг белите му пешове. Но белотата на пешовете се врязва неизличимо в съзнанието ми. Изпитвали ли сте го?
— Струва ми се, че да.
— Точно такова чувство изпитвам от ушите ви.
Отново продължихме да се храним в мълчание. Сипах й вино, налях и на себе си.
— Значи си представяте не гледката, а усещането, така ли? — попита тя.
— Да.
— Изпитвали ли сте го и друг път?
Позамислих се и поклатих глава.
— Не, струва ми се, че не.
— Значи всичко е заради ушите ми.
— Не бих се заклел. Не мога да бъда сигурен. Никога не съм чувал формата на нечии уши да възбужда някого по този начин.
— Познавам човек, който кихаше всеки път, щом видеше носа на Фара Фосет. В кихането има силен психологически ефект. Веднъж появи ли се връзка между причина и следствие, няма отърване.
— Не съм специалист по носа на Фара Фосет — отвърнах и отпих от виното.
После забравих какво съм искал да кажа.
— Нямахте предвид точно това, нали? — попита тя.
— Не, не точно това — потвърдих. — Усещането, което изпитвам, е ужасно нефокусирано, но и много силно. — Показах й, като разперих ръце на един метър, после скъсих разстоянието на пет сантиметра. — Опасявам се, че не обяснявам добре.
— Концентрирано явление, основаващо се на неясни подбуди.
— Именно — рекох аз. — Вие сте седем пъти по-умна от мен.
— Карам кореспондентски курс.
— Кореспондентски курс ли?
— Да, по психология.
Разделихме си каквото беше останало от pate. Сега вече съвсем се обърках.
— Още ли не сте я схванали? Връзката между моите уши и вашите чувства?
— С една дума — не — потвърдих аз. — В смисъл още не съм проумял докрай дали ме привличат именно ушите ви, или нещо друго у вас ме привлича чрез ушите.
Тя долепи длани до масата и поклати леко глава.
— Какви са тези ваши чувства? От добрите, или от лошите?
— Нито добри, нито лоши. Или и добри, и лоши. Не мога да кажа.
Тя стисна чашата между дланите си и ме погледна право в лицето.
— Явно трябва да се учите още как да изразявате чувствата си.
— Не бих казал и че съм особено добър в разчитането им — признах си.
При тези думи тя се усмихна.
— Както и да е. Струва ми се, че схващам какво имате предвид.
— В такъв случай какво да правя?
Много дълго тя не каза нищо. Имаше вид на човек, който си мисли за съвсем друго. Върху масата имаше пет празни чинии — съзвездие от пет угаснали планети.
— Вижте какво — сложи тя край на мълчанието. — Според мен трябва да се сприятелим. Стига да нямате нищо против, де.
— Разбира се, че нямам нищо против — отвърнах аз.
— Имам предвид да се сприятелим много — допълни тя.
Аз кимнах.
И така, ние се сприятелихме много. Някакви си трийсетина минути след като се запознахме.
— Като близък приятел искам да ви питам две неща — рекох аз.
— Питайте.
— Първо, защо не си показвате ушите? Второ, ушите ви оказвали ли са някакво въздействие на друг, освен на мен?
Тя не отговори, само плъзна очи по дланите си, допрени до масата.