Бях готов да се махна от тая проклета планина, но това, кой знае защо, не ми носеше удовлетворение. Бях затънал прекалено дълбоко. Идеше ми да крещя, идеше ми да се разплача, но за какво? Много, много преди този миг би трябвало да има нещо, за което да си струва да плача.
Отидох в кухнята и извадих бутилката уиски. Не се сещах какво друго да правя, освен да пия.
37.
Неща, които огледалото показва, неща, които огледалото не показва
Сутринта на десетия ден реших да забравя всичко. Вече бях забравил какво трябва да забравя.
По средата на сутрешния ми крос отново заваля сняг. Този път тъмен сняг, лепкава, мокра суграшица на ръба да се превърне в снежинки. За разлика от първия пухкав сняг този беше отвратителен. Полепваше по тялото ми. Съкратих кроса, прибрах се в къщата и пуснах водата, за да се напълни ваната. Щом беше достатъчно топла, се потопих пред печката, но пак не успях да се стопля. В мен се беше просмукал влажен студ. Не можех да сгъна пръстите си, ушите ми горяха и бяха като чупливи, сякаш всеки момент щяха да паднат. Усещах цялата си кожа като евтина наквасена хартия.
Половинчасовата вана и горещият чай с бренди най-после върнаха тялото ми към обичайното му състояние, макар че още два часа от време на време ме втрисаше. Такава, значи, била зимата в планината.
Снегът валя чак до вечерта и покри с бяло цялото пасище. Спря едва когато нощта загърна света в тъмнина и отново като мъгла се спусна дълбока тишина. Тишина, която, каквото и да правех, не успявах да разсея. Пуснах грамофона така, че да повтаря плочата, и слушах двайсет и шест пъти „Бяла Коледа“.
Снегът не се задържа задълго. Както беше предсказал Човекът овца, засега земята нямаше да замръзне. Следващият ден — тринайсетият ми тук — беше ясен и светъл. Блудното слънце изгря и превърна пасището в пъстра черга от сняг, който блещукаше по него. Преспите по покрива с фронтони започнаха да се плъзгат в нещо, което обещаваше да се превърне в айсберг, и падаха с изнервящ трясък на земята. Пред прозорците капеше разтопил се сняг. Всичко проблясваше. Грееше всяка капчица, закрепила се по върха на всяко листо на дъба.
Бръкнах в джобовете си и застанал на прозореца, загледах навън. Тези неща се разгръщаха напълно встрани от мен. Несвързани с живота ми — несвързани с ничий живот — всичко отминаваше. Снегът падаше, снегът се топеше.
Реших да почистя малко къщата под съпровода на капещия и падащ сняг. Заради него бях хванат като в капан, а тялото ми се нуждаеше да прави нещо, пък и не бях ли гост в чужда къща? Никога не съм възразявал да готвя и чистя.
Все пак чистенето на голяма къща се оказа много по-тежко, отколкото си бях представял. В сравнение с него беше по-лесно да тичаш петнайсетина километра. Избърсах прахта по всеки ъгъл и ниша, после минах с голямата прахосмукачка дървения под. Измих го с мокър парцал, след това застанах на четири крака и го лъснах. Останах почти без дъх, но нали бях отказал цигарите, бързо си го върнах. Нямаше и следа от ужасните хрипове и усещането, че на гърлото ми е заседнала буца.
Отидох в кухнята да изпия чаша студен гроздов сок и още преди обяд привърших с каквото ми беше останало да чистя. Отворих капаците на прозорците и току-що лъснатите подове заблестяха. Имаше нещо прекрасно, някаква тъга в тежкия мирис на пръст, примесен с миризмата на политура.
Изпрах парцалите, с които бях лъснал пода, после сложих на печката тенджера вода — да кипне. За спагетите, към които добавих хайвер от треска, големи количества масло, бяло вино и соев сос. Страхотен обяд под съпровода на кълвач, който почукваше в близката гора.
Излапах набързо спагетите, измих съдовете и отново се заех да чистя. Измих ваната и мивката, почистих тоалетната, лъснах мебелите. Благодарение на Плъха нищо не беше кой знае колко мръсно и беше достатъчно и едно пръсване с политурата. После извадих дълъг маркуч и изплакнах прозорците и капаците. Така цялата къща се освежи. След като измих прозорците, вече бях приключил с чистенето. Прекарах двата часа до вечерта в това да слушам грамофонни плочи.