Тръгнах към стаята на Плъха, за да взема друга книга, и забелязах огледалото в цял ръст в долния край на стълбището. Бях го пропуснал, а то беше мръсно. Избърсах го с кърпа, но колкото и да го търках и да го миех с препарат, то пак си беше мръсно. Не проумявах как така Плъха го е оставил в този му вид. Домъкнах цяла кофа топла вода и затърках огледалото с найлонова четка, за да смъкна втвърдената мръсотия. Огледалото беше толкова прашно, че водата в кофата стана черна.
От рамката с дърворезба разбрах, че то е антика и вероятно струва доста, затова внимавах да не го търкам прекалено разпалено.
Огледалото отразяваше образа ми от глава до пети, без изкривявания, почти съвършено. Стоях там и се гледах. Нищо ново. Аз си бях аз с обичайното изражение, в което нямаше нищо особено. Но образът ми беше излишно остър. Не виждах сплескания си от огледалото огледален образ. Онова, което виждах, не бях аз, обратното, сякаш бях отражение на огледалото и този мой сплескан образ виждаше истинското ми „Аз“. Вдигнах дясна ръка пред лицето си и си избърсах устата. Моят „Аз“ в огледалото направи същите движения. Но може би аз просто повтарях онова, което правеше „Аз“-ът ми върху огледалото. Не можех да бъда сигурен, че по своя воля съм си избърсал устата.
Складирах думите „по своя воля“ в архивите на главата си и се ощипах с лява ръка по ухото. „Аз“-ът ми върху огледалото направи съвсем същото. Явно и той като мен беше складирал думите „по своя воля“ в архивите на главата си.
Отказах се и зарязах огледалото. Той също го заряза.
На дванайсетия ден за трети път заваля сняг. Валеше още когато се събудих. Ужасно тих сняг, този път нито твърд, нито лепкаво мокър. Сипеше се бавно, на пируети от небето и се топеше още преди да се задържи. Спокоен сняг, от който ти се иска да затвориш леко очи.
Извадих от склада старата китара и след като с доста усилия я настроих, се опитах да изкарам някои стари парчета. Упражнявах се заедно с „Пар авион“ на Бени Гудман и скоро стана обяд. Направих си сандвич с дебели резени шунка върху домашно приготвения си хляб, който вече бе корав като камък, и отворих една кутийка бира. След още половин час упражняване с китарата кой друг да се появи, ако не Човекът овца.
— Акопречаситръгвам — каза Човекът овца през отворената входна врата.
— Не, изобщо не пречите. Тъкмо вече ми ставаше скучно — отвърнах аз и оставих китарата на пода.
Както и предния път, Човекът овца изтръска калта по обувките си, после влезе. Тялото му сякаш беше запълнило дебелия овчи костюм. Човекът овца седна на канапето отсреща и след като отпусна ръка върху страничната облегалка, се сгуши.
— Снегът ще се задържи ли? — попитах аз.
— Ощене — отговори Човекът овца. — Имаснягкойтосезадържаиснягкойтонесезадържа. Тозиеотнезадържащиясесняг.
— Хмм.
— Задържащиятсеснягщепаднедругатаседмица.
— Една бира?
— Благодаря. Новсъщностпредпочитамбренди.
Отидох в кухнята, налях му от брендито, взех за себе си една бира и отнесох всичко това заедно с един сандвич със сирене във всекидневната.
— Свирехтенакитара — отбеляза заинтригуван Човекът овца. — Иниеобичамемузика. Нонемогадасвирянаникакъвинструмент.
— Аз също не мога. Не съм свирил от десетина години.
— Налиняматенищопротивдамиизсвиритенещо?
Не исках да го огорчавам, затова му изсвирих мелодията на „Пар авион“, като импровизирах тук-там, после обърках тактовете и се отказах.
— Добърсте — заяви съвсем сериозно Човекът овца. — Сигурносепечелидобреакосвиришнанякакъвинструмент.
— Ако си добър. Но ако искаш да станеш добър, трябва да си тренираш слуха. А щом си създадеш трениран слух, се потискаш от начина, по който свириш.
— Вижти — каза Човекът овца.
Той отпиваше изискано малки глътки от коняка, а аз пиех бирата направо от кутийката.
— Неуспяхдапредаммолбатави — рече Човекът овца.
Кимнах.
— Дойдохсамодавигокажа.
Хвърлих един поглед към календара върху стената. До крайния срок оставаха само три дни, датата беше отбелязана с червено. Но какво значение имаше това сега?
— Нещата се промениха — подхванах. — Аз съм много, ама много ядосан. Никога през живота си не съм бил толкова ядосан.
Човекът овца продължи да седи с чашата в ръка и не каза нищо.
Хванах китарата за грифа и я ударих с все сила в тухлите на камината. Заедно с трясъка се чу какофония, която издадоха струните. Човекът овца изхвърча с треперещи уши от канапето.