Выбрать главу

— И от три дни два ядете по закусвалните омлети и сандвичи, нали така?

— Ъхъ — потвърдих аз.

— Какъв интересен живот.

— Дотук е скучен. Сигурно ще бъде скучен и оттук нататък. Не че това ме притеснява. В смисъл вземам каквото ми се дава.

Погледнах си часовника. Девет минути, двайсет секунди.

— Но това, което ми разказахте току-що, не е всичко, нали?

Взрях се в дланите си върху масата.

— Разбира се, че не е всичко. Невъзможно е да разкажеш всичко за живота на някого, колкото и скучен да е той.

— Мога ли да кажа нещо?

— Естествено.

— Когато се запознавам с някого, го оставям да говори десет минути. После го преценявам от гледна точка, точно противоположната на онова, което той ми е казал. Как мислите, налудничаво е, нали?

— Не — поклатих аз глава, — подходът ви сигурно е доста успешен.

При нас дойде сервитьор, който сложи на масата чисти чинии, а друг сервитьор поднесе в тях основното ястие, което трети сервитьор заля със сос. Бърза отборна игра, третият играч подава на втория, вторият — на първия.

— След като приложих този подход към вас, научих едно — оповести тя, като доближи ножа до муса от писия. — Че животът ви изобщо не е скучен и вие не търсите скучен живот. Топло ли?

— Може би да. Може би животът ми наистина не е скучен, може би не търся скучен живот. Но пак си е същото. При всички положения съм получил каквото трябва. Повечето хора се опитват да избягат от скуката, а аз се стремя да се озова в епицентъра й. Ето защо не се оплаквам, когато казвам, че животът ми е скучен. Но беше достатъчно скучен, щом жена ми се вдигна и си отиде.

— Заради това ли се разделихте?

— Вече споменах, не мога да посоча една-единствена причина. Но както е казал Ницше, „Започнат ли да скучаят, боговете свиват знамената“, нещо от този род.

Наслаждавахме се бавно на храната. Момичето наблегна на соса, аз поисках още хляб. След като вдигнаха чиниите, пийнахме боровинков шербет, а когато донесоха еспресото, аз запалих цигара. Димът се извиси, но много скоро се разнесе неусетно от безшумната вентилационна система.

Вече и по другите маси сядаха хора. От тонколоните горе се лееше концерт на Моцарт.

— Стига да нямате нищо против, искам да ви питам още нещо за ушите — казах аз.

— Искате да питате дали ушите ми притежават някакво особено въздействие?

Кимнах.

— Трябва да проверите сам — отсече момичето. — И да ви кажа нещо, то може и да не представлява интерес за вас. Може дори да подкопае стила ви.

Кимнах още веднъж.

— На вас ще покажа ушите си — рече тя, след като си изпи еспресото. — Но не съм сигурна, че наистина ще ви бъде от полза. Накрая може и да съжалявате.

— Защо така?

— Скуката ви може да не е толкова непробиваема, колкото си мислите.

— Ще се наложи да рискувам — отвърнах.

Тя се пресегна през масата и сложи ръка върху моята.

— И още нещо: засега — да речем, през следващите няколко месеца, стойте до мен. Чухте ли?

— Разбира се.

След тези думи тя извади от дамската си чанта черна лента за коса. Стисна я между устните си и с две ръце приглади назад косата си, после я усука на кок и бързо я прихвана.

— Е?

Преглътнах и се втренчих като омагьосан в нея. Устата ми пресъхна. Не можех да кажа и дума. За миг белият гипс на мазилката като че ли се нагъна. Гласовете на другите в ресторанта и тракането на приборите заглъхнаха, после отново се засилиха. Чух звука на вълни, припомних си уханието на отдавна забравена вечер. Но всичко това беше само малка частица от усещанията, преминали през мен в онази стотна от секундата.

— Прекрасно — успях да изхриптя. — Не мога да повярвам, че сте същият човек.

— Разбрахте ли сега какво имам предвид? — попита тя.

5.

Разблокираните уши

— Разбрахте ли сега какво имам предвид? — попита тя.

Беше станала невероятно красива, чак да не повярва човек. Очите ми не се бяха наслаждавали никога на такава хубост. Хубост, за каквато дори и не подозирах, че съществува. Всеобхватна като целия всемир, но и плътна като ледник. Безочливо прекомерна, но и същевременно сведена до своята същност. Надхвърляше всички представи в съзнанието ми. Тази жена се беше сляла с ушите си и се плъзгаше по несиметричния лик на времето точно като променлив лъч светлина.