— Слушай, след десет минути ще ти се обадят по важна работа.
— Ще ми се обадят ли? — погледнах аз телефонния апарат до леглото.
— Точно така, телефонът ще иззвъни.
— Можеш да познаеш ли?
— Мога.
Тя отпусна глава върху гърдите ми и запали цигара. След миг пепелта падна до пъпа ми и тя изду устни, за да я духне. Почувствах между пръстите си ухото й. Усещането беше прекрасно. Главата ми беше празна от безформените образи, които се носеха и се разсейваха.
— За някакви овце — каза тя. — За много овце и по-конкретно за една овца.
— Овца ли?
— Ъхъ — потвърди тя и ми подаде недопушената цигара. Всмукнах дълбоко, после я смачках в пепелника. — И това ще бъде началото на едно лудешко приключение.
След малко телефонът иззвъня. Погледнах жената, но тя се беше унесла върху гърдите ми. Оставих телефонът да иззвъни четири пъти и чак тогава вдигнах.
Обаждаше се съдружникът ми.
— Можеш ли да дойдеш веднага? — попита той. Гласът му беше напрегнат. — Трябва страшно спешно да обсъдим нещо.
— Колко спешно?
— Ела и ще разбереш — отвърна той.
— Със сигурност става дума за овце — рекох аз, колкото да опипам почвата.
Не биваше да го казвам. Слушалката стана студена като лед.
— Откъде знаеш? — попита съдружникът ми.
Преследването на дивата овца беше започнала.
Част четвърта
Преследване на дива овца, I
7.
Преди странния мъж
Има различни причини някой да поглъща редовно големи количества алкохол, но като цяло те всъщност се свеждат до едно и също.
Преди пет години съдружникът ми беше щастлив пияница. Три години по-късно се превърна в потиснат пияница. А миналото лято вече се опитваше да влезе през вратата на алкохолизма. Като повечето хора, които пият редовно, докато беше трезвен, съдружникът ми беше доста симпатичен и нормален, макар и не от най-съобразителните. И самият той беше на това мнение. Точно заради това и пиеше. Защото му се струваше, че с алкохол в организма си ще въплъщава по-цялостно представата за такъв човек.
В началото нещата вървяха добре. Но времето отминаваше, количествата алкохол нарастваха, появиха се някои едва доловими промени и тези едва доловими промени малко по малко издълбаха истински коловоз. Нормалността и симпатичността му го изпреварваха, при това с доста. Типичен случай. Но типичното е, че хората не се смятат за типични случаи. Особено пък онези, които не са от най-съобразителните. Опитът на съдружника ми да види какво е загубил го запрати да се лута из още по-гъста алкохолна мъгла.
Въпреки това поне засега той си беше съвсем нормален, докато слънцето не залезеше. Лично за мен си оставаше нормален, понеже от години съвсем съзнателно се стремях да не го срещам след залез-слънце. Знаех все пак, че след залез-слънце съдружникът ми не е съвсем нормален, той също го знаеше. И двамата не отваряхме дума за това и си карахме както преди. За разлика от едно време просто вече не бяхме такива приятели.
Не мога да твърдя, че съм го разбирал на сто процента (пак ще е добре, ако съм го разбирал и на седемдесет), но в колежа той ми беше единственият приятел и на мен не ми беше лесно да го гледам съвсем отблизо как пропада. Струва ми се, че в крайна сметка възрастта не носи друго.
Докато отида в офиса, той вече беше обърнал едно уиски. Стига уискито да си останеше едно, съдружникът ми още можеше да мине за господин нормален, но човек не знаеше кога ще обърне и редовното си второ уиски. Щом това се случеше, знаех, че се налага да поемем по различни пътища.
Стоях под силния климатик, за да ми изсъхне потта, и отпивах от чашата охладен ечемичен чай. Не казвах нищо. Съдружникът ми — също. Свирепото следобедно слънце се беше разплискало по линолеума на пода на пръсти, като в халюцинация. Долу, на зелените площи в парка хората лежаха по тревата и се печаха. Съдружникът ми почукваше с върха на химикалката по дясната си длан.
— Чух, че си се развел — подхвана той.
— Това беше новина преди половин месец — отвърнах аз, без да свалям очи от прозореца.
Махнах слънчевите очила и очите ме заболяха.
— И защо си се развел?
— По лични причини.
— Това го знам — рече той. — Не съм чувал за развод не по лични причини.
Не казах нищо. Нали уж имахме дългосрочно негласно споразумение да не отваряме дума за личния живот на другия?