— Разбира се — потвърдил съдружникът ми.
— Ролята ни всъщност е да се заемаме със съществуващите нереалистични фактори и да ги преобразуваме в по-изтънчена форма, която може да се крепи на великата схема на реалността. Делата човешки се натъкват на нереалности. Защо? — попитал риторично посетителят. После пипнал пръстена със зелен камък върху средния пръст на лявата си ръка. — Защото изглежда по-лесно. Към това трябва да добавим и че има обстоятелства, когато нереалността се стреми да създаде впечатление, изместващо реалността. Иначе казано — уточнил мъжът, като продължил да си играе с пръстена, — ние сме племе, чието битие се свежда до пренасочването на трудностите. Ето защо ви призовавам към сдържаност и търпение, ако нещо, което кажа оттук нататък, изисква усърден труд или тежки решения. Такова е естеството на нещата.
Сега вече съдружникът ми съвсем се объркал, но все пак кимнал.
— Чудесно, в такъв случай ще изложа исканията на заинтересованата страна. Първо, желателно е да спрете издаването на бюлетина за връзки с обществеността, който ви е възложено да подготвяте от застрахователна компания „Пи“.
— Но…
— Второ — прекъснал го посетителят, — желателно е да ми уредите разговор с човека, който всъщност подготвя тази страница.
Мъжът издърпал от джоба си бял плик и извадил от него старателно сгънат на четири лист хартия, който подал на съдружника ми. Той го разгънал. Както би могло да се очаква, било копие на снимка за рекламна брошура, подготвена от фирмата ни. Най-обикновена снимка на идиличен пейзаж в Хокайдо: облаци, планини, тучни пасища и овце и върху тях редовете на с нищо незабележимо пасторално стихотворение. Нищо повече.
— Засега желанията ни са две на брой, но колкото до първото от тях, то е не толкова желание, колкото свършен факт. И по-точно, решение, което вече е взето в съответствие с нашите желания. Ако имате някакви съмнения, поговорете, ако обичате, по телефона с началника на отдел „Връзки с обществеността“ в застрахователната компания.
— Ясно — рекъл съдружникът ми.
— Въпреки това не е трудно да се досетим, че за фирма с размерите на вашата щетите, нанесени от такива неблагоприятни обстоятелства, могат да са значителни. За щастие, както безспорно осъзнавате, сме в положение да оказваме немалко влияние в тази област. Ето защо, след като се съобразите с второто ни желание и при условие че натовареният с брошурата човек ни предостави доклад, който да ни удовлетворява, сме готови да покрием изцяло загубите ви. И вероятно не само да ги покрием.
Настъпила тишина.
— В случай че не изпълните желанията ни — допълнил мъжът, — няма да имате работа в тази и в която и да е друга област, следователно по света също няма да има място за вас.
Отново тишина.
— Имате ли въпроси?
— Значи всичко е заради снимката? — изпелтечил съдружникът ми.
— Да — потвърдил посетителят, като подбирал внимателно думите, сякаш прехвърлял върху протегната длан различните възможности. — Случаят всъщност е точно такъв. Аз обаче не съм в състояние да обсъждам нататък въпроса с вас. Нямам такова право.
— Ще се обадя по телефона на човека, когото искате да видите. Би могъл да дойде до три часа — уточнил съдружникът ми.
— Отлично — одобрил мъжът и погледнал ръчния си часовник. — В четири часа ще пратя кола, която да го вземе. А сега нещо важно: не бива да разговаряте за това с абсолютно никого. Разбрахте ли?
След което двамата се разделили съвсем делово.
9.
Шефа
— Това е в общи линии — обясни съдружникът ми.
— Нищо не разбирам — споделих с незапалена цигара между устните. — Първо, нямам и понятие кой е човекът от визитната картичка. Второ, не проумявам защо се е разстроил чак толкова от някаква си снимка на овце. И накрая, не разбирам как е спрял наше издание.
— Човекът от визитната картичка е виден представител на десницата. Името и лицето му почти не се разгласяват, затова го познават малцина, но ти вероятно си единственият в нашата област, който не знае за кого става въпрос.