— Да, такъв съм си, глух за света — беше неубедителното ми оправдание.
— Той е от десницата, но не от така наречената десница. Не е дори от същинската десница.
— Съвсем ме обърка.
— Истината е, че никой не знае какво мисли той. Не е издавал нищо, не държи речи на обществени места. Изобщо не дава интервюта, не позволява да го снимат. Дори не е сигурно, че е жив. Преди пет години един репортер от списание попада на следа, изобличаваща го в някакви далавери с инвестиции, но материалът така и не вижда бял свят.
— Виждам, че си се подготвил добре.
— Познавах лично репортера.
Взех запалката и запалих цигарата.
— И какво прави сега репортерът?
— Прехвърлиха го в администрацията. От сутрин до вечер попълва формуляри. Светът на средствата за масово осведомяване е изненадващо малък и репортерът послужи за назидание. За нещо като череп, сложен на входа на африканско село.
— Ясно — казах аз.
— Но все пак знаем нещичко за живота на мъжа преди войната. Роден е през 1913 година в Хокайдо, след като завършва обикновено училище, идва в Токио, многократно си мени работата и клони към десницата. Струва ми се, че е лежал и в затвора. След като излиза на свобода, е пратен в Манджурия, където се сдушва с горните ешелони в армията на Канто и участва в някакъв заговор. Не се знае почти нищо за организацията, стояща зад заговора, но някъде по онова време мъжът най-неочаквано се превръща в тайнствена личност. Мълви се, че е пласирал дрога, което не е никак изключено. Успява да прекоси цял континентален Китай, колкото да се качи на изтребител две седмици преди идването на съветските части и да избяга набързо в Япония. Трофеите му: огромно, едва ли не неизчерпаемо съкровище от злато и сребро.
— Може да се каже, че е уцелил добре момента — вметнах аз.
— Определено. Нашият човек наистина умее да се възползва от момента. Инстинктивно е усвоил кога да премине в настъпление и кога да се оттегли. Освен това винаги насочва вниманието си към онова, което си струва. Дори когато окупационните сили го пращат зад решетките като особено опасен военнопрестъпник, процесът срещу него е прекратен по средата и така и не е възобновен. Уж по здравословни причини, но тук фактите са доста мъгляви. По-вероятно е постигнато споразумение с американците, след като Макартър насочва вниманието си към континентален Китай. — Съдружникът ми извади от поставката друга химикалка и я завъртя между пръстите си. — След като го пускат от затвора „Сугамо“, той подкупва с половината си съкровище цяла фракция в Консервативната партия. С другата половина пък купува рекламната индустрия. Обърни внимание, че това става по времето, когато рекламата не е нищо повече от раздавани на ръка евтини листовки.
— Дарбата на предвидливостта. Но по едно време не го ли обвиняваха в укриване на средства?
— Няма такова нещо. Не забравяй, че той е подкупил цяла фракция на консерваторите.
— А, да.
— При всички положения е използвал парите си, за да притисне в ъгъла пазара и на политици, и на реклами, и е създал властови център, който процъфтява и досега. Никога не излиза на повърхността, защото не му се налага. Няма нещо, което да му се опре, докато той държи в хватката си някои центрове на политическата власт и най-важните сектори на рекламната индустрия. Имаш ли представа какво е да подчиниш на себе си рекламата?
— Вероятно не.
— Да подчиниш рекламата, означава да владееш почти изцяло издателската индустрия и радиото и телевизията. Няма област в издателската дейност и в радиото и телевизията, която по някакъв начин да не зависи от рекламата. Без нея те ще са като аквариум без вода. Така де, деветдесет и пет на сто от информацията, която достига до теб, вече е била предварително подбрана и платена.
— Пак има нещо, което не схващам — казах аз. — Разбирам те, когато ми разказваш как нашият човек е подчинил на себе си информационните индустрии, но каква връзка има това с факта, че е спрял рекламната брошура на една застрахователна компания? Това не е минало дори през някой от големите шефове. Той го е направил с пряк контакт.
Съдружникът ми се прокашля, после изпи каквото беше останало от вече изстиналия ечемичен чай.
— Акциите. Те са основният му източник на доходи. Той манипулира пазара, създава условия за принудителни сливания и фалити. Неговите хора по вестниците събират необходимата информация, а той решава и избира според приумиците си. Разбираме само малка частица от онова, което всъщност става. Останалите новини се заделят за Шефа. Няма, разбира се, открит натиск, но понякога нещата се доближават ужасно до изнудването. А ако изнудването не помогне, той нарежда на купените от него политици да се разтичат.