Отвътре колата беше оборудвана по последна дума на техниката. Човек го очаква в една лимузина, но макар и вкусът на повечето така наречени луксозни аксесоари да е доста спорен, тук нямаше нищо спорно. В средата на седалката, наподобяваща канапе, имаше лъскав телефон с бутони, а до него бяха наредени сребърна табакера, запалка и пепелник. Отзад на шофьорската седалка имаше сгъваема масичка. Климатикът беше ненатрапчив и естествен, килимът — дебел и пухкав.
Още преди да съм усетил, лимузината потегли като вана, плъзгаща се по живачено море. За тая красавица сигурно беше хвърлена баснословна сума.
— Да пусна ли някаква музика? — попита шофьорът.
— Може би нещо успокояващо.
— Веднага, уважаеми господине.
Той бръкна под седалката, избра касета и докосна един от бутоните върху светлинното табло. Сякаш от дън земя зазвуча спокойна соната за виолончело. Безупречна партитура, безупречно изпълнение.
— Винаги ли ви пращат да вземате хора с автомобила? — полюбопитствах аз.
— Да — потвърди предпазливо шофьорът. — Напоследък правя само това.
— Ясно.
— Първоначално лимузината беше главно за Шефа — продължи след малко шофьорът, вече не беше така предпазлив. — Но при състоянието, в което Шефа е тази пролет, той не излича често. Защо обаче колата да се оставя да бездейства? Сигурен съм, знаете, че автомобилът трябва да се кара постоянно, иначе не върви както трябва.
— Разбира се — потвърдих аз.
Значи не беше организационна тайна, че Шефа е с разклатено здраве. Извадих от табакерата една цигара, огледах я, доближих я до носа си. Изработена по поръчка, обикновена на вид цигара без марка, с аромат като на руски тютюн. Подвоумих се дали да я изпуша, или да я пъхна в джоба си, но накрая просто я върнах. В средата и на запалката, и на табакерата имаше сложна емблема. Емблема с овца.
С овца ли?
Поклатих глава и затворих очи. Не проумявах нищо. Откакто в живота ми се беше появила снимката с овцете, нещата сякаш бяха започнали да ми се изплъзват.
— Скоро ли ще пристигнем? — попитах аз.
— След трийсетина-четирийсет минути, в зависимост от натовареността по улиците.
— В такъв случай дали е възможно да намалите малко климатика? Мисля да подремна.
— Разбира се, уважаеми господине.
Шофьорът пусна на по-слабо климатика, после завъртя рязко едно копче върху светлинното табло. Нагоре се плъзна дебело стъкло, което отдели напълно задната седалка от мястото на шофьора. Обгърна ме почти пълна тишина, ако не броим тихите звуци на Бах, но сега вече едва ли нещо можеше да ме изненада. Зарових чело в задната седалка и задремах.
Присъни ми се дойна крава. Тази крава беше хубава и такава една дребна, от онези, които изглеждат тъй, сякаш са минали през какво ли не. Разминахме се на голям мост. Беше приятен пролетен следобед. Кравата носеше на единия си рог стар електрически вентилатор и аз я попитах дали ще ми го продаде евтино.
— Не разполагам с много пари — казах й.
И наистина си беше така.
— Добре тогава — отвърна кравата, — готова съм да ти го дам срещу едни клещи.
Сделката си беше изгодна. И така, ние с кравата отидохме заедно у нас и аз преобърнах къщата с надеждата да намеря клещите. Но тях все ги нямаше и нямаше.
— Странно — казах аз, — вчера си бяха тук.
Тъкмо пренесох един стол, за да се кача на него и да погледна отгоре на шкафчето, когато шофьорът ме потупа по рамото.
— Пристигнахме — съобщи той лаконично.
Вратата на автомобила се отвори и върху лицето ми падна гаснещата светлина на летния следобед. Хиляди цикади се късаха да цвърчат оглушително, все едно някой навиваше часовник с пружина. Носеше се наситената миризма на пръст.
Слязох от лимузината, протегнах се и си поех дълбоко въздух. Замолих се в съня да няма някаква символика.
12.
Защо точно всемирът на червея
Има символични сънища — сънища, символизиращи някаква действителност. Има и символична действителност — действителност, символизираща сън. Символите могат да се нарекат почетни градски съветници на всемира на червея. Във всемира на червея няма нищо необичайно, ако една дойна крава търси клещи. Кравата все някога ще си получи клещите. Това няма нищо общо с мен.