— Всеки трябва да започне отнякъде — рече мъжът, за да покаже, че ми влиза в положението. — Както ми го описвате, трябва ли да тълкувам думите ви в смисъл, че заради спирането на брошурата сте понесли тежки финансови загуби?
— Да, предполагам, че би могло да се каже и така. Брошурата вече беше отпечатана и подвързана, ето защо сме длъжни до месец да платим хартията и печата. Имаме да изплащаме и хонорари на авторите на поръчаните материали. Като пари това възлиза на около пет милиона йени, за капак и трябва да ги вземем назаем, за да платим. Освен това само преди година се охарчихме за инвестиции в офис оборудване.
— Знам — каза мъжът.
— Освен това стои въпросът за договора ни с клиента, който още не е изтекъл. Намираме се в много уязвимо положение, а веднъж ако си имал проблеми с рекламната агенция, клиентите гледат да те избягват. Имахме едногодишен договор със застрахователната компания и ако той бъде анулиран заради тази история, фирмата ни всъщност ще се провали. Малка е, нямаме връзки, но се радваме на добро име, хората ни знаят. Ако някой каже и една лоша дума, с нас е свършено.
И след като приключих, мъжът продължи да ме гледа, без да казва нищо. Сетне отбеляза:
— Говорите пределно откровено. А и онова, което ми обяснихте, се покрива с нашето разследване. Поздравявам ви. Какво ще кажете, ако ви предложа безусловно покриване на загубите по спрените рекламни брошури на застрахователната компания и ви съобщя, че сегашният договор ще си остане в сила?
— Ако ми кажете това, другото е излишно. Ще се върнем към скучните си всекидневни дела и ще недоумяваме за какво всъщност е ставало дума.
— А ако получите не само това, но и допълнителна награда? Достатъчно е да напиша на гърба на визитна картичка една-единствена дума, и през следващите десет години ще останете без работа. Включително без мижавите листовки.
— Иначе казано, сделка.
— Приятелска трансакция. От добра воля направих на съдружника ви услугата да го уведомя, че рекламната брошура е спряна от печат. А ако вие покажете добра воля, аз също ще ви направя услугата да проявявам и занапред добра воля. Как мислите, можете ли го? Услугата ми е твърде изгодна. Едва ли очаквате и занапред да продължите да работите с един смотан алкохолик.
— Ние с него сме приятели — напомних аз.
Последва кратко мълчание, камъче, запратено в сякаш бездънен кладенец. Трябваше да минат трийсет секунди, докато камъчето удари дъното.
— Както желаете — каза мъжът. — Ваша работа. Разгледах доста подробно биографията ви. Любопитна е. Хората като цяло могат да бъдат разделени на две групи: посредствени реалисти и посредствени мечтатели. Вие очевидно спадате към вторите. Винаги сте имали и ще имате съдбата на мечтател.
— Ще го запомня — обещах аз.
Мъжът кимна. Аз изпих половината разводнен гроздов сок.
— Чудесно, да продължим с подробностите — предложи човекът. — С подробностите за овцата.
Той смени положението си на стола, за да извади от един плик голяма черно-бяла снимка и да я сложи на масичката пред мен. В стаята като че ли проникна едва доловимият дъх на действителността.
— Това е снимката, която сте поместили в брошурата.
Изображението беше изненадващо ясно за фотография, увеличена, без да се използва негативът. Вероятно бяха прибягнали до някаква специална техника.
— Доколкото знаем, лично вие сте намерили снимката и после сте я включили в брошурата. Така ли е?
— Точно така.
— Според нашето проучване фотографията е направена през последната половин година от любител. Фотоапаратът е евтин джобен модел. Не сте я правили вие. Вие имате „Никон Де Ел Ар“ и правите по-добри снимки. И през последните пет години не сте ходили на Хокайдо. Прав ли съм?
— Да — потвърдих аз.
Мъжът се покашля, после замълча. Мълчанието му беше окончателно, по него човек можеше да съди за свойствата на другите видове мълчание.
— Както и да е, искаме от вас да ни предоставите някои сведения, по-точно къде и от кого сте получили фотографията и какви са били намеренията ви, когато сте поместили такова лошо изображение в брошурата.
— Опасявам се, че нямам право да говоря за това — метнах думите с хладнокръвие, от което се възхитих дори аз. — Журналистите са в правото си да не разкриват своите източници.