Аз отново взех снимката и лупата.
— Постарайте се да разгледате внимателно третата овца отдясно в първата редица.
Насочих лупата към третата овца отдясно в първата редица. Бърз поглед към съседната овца, сетне отново към третата овца отдясно.
— И какво можете да кажете сега? — попита мъжът.
— Различна порода е, нали? — отвърнах аз.
— Точно така. Освен тази овца всички други са най-обикновена съфъкска порода. Различна е само тази овца. Тя е по-набита от съфъкските и руното е с друг цвят. Муцуната също не е черна. Прави впечатление на по-мощна. Показах фотографията на специалист по овцете и той стигна до заключението, че такава овца не е съществувала в Япония. А и другаде по света. И тъй, сега гледате овца, която по всички правила не би трябвало да съществува.
Грабнах лупата и погледнах още веднъж третата овца отдясно. Взрях се по-внимателно и в средата на гърба й видях нещо като петно с цвят на кафе. Мъгляво и неясно, можеше да е и драскотина върху филма. Може би очите ми пак погаждаха номера. Или някой наистина беше разлял кафе върху гърба на тази овца.
— Върху гърба й има бледо петно.
— Не просто петно, а родилно петно във формата на звезда — поправи ме мъжът. — Сравнете го с това.
Той извади от плика фотокопие върху една страница и го подаде направо на мен. Беше копие на рисунка на овца. Беше нарисувана явно с дебел молив, с размазани черни отпечатъци от пръсти отстрани по целия лист. Уж рисунката беше инфантилна, а нещо в нея приковаваше вниманието. Подробностите бяха изобразени много старателно. И не само това — на снимката и на рисунката безспорно се виждаше една и съща овца. С родилно петно във формата на звезда.
— А сега погледнете това — рече мъжът, после извади от джоба си запалка и ми я подаде.
Беше изработена по поръчка, беше тежка запалка „Дюпон“ от масивно сребро със същата емблема с овца, която бях видял и в лимузината. Както можеше да се очаква, върху гърба й имаше родилно петно във формата на звезда, ясно като бял ден.
Заболя ме главата.
18.
Продължение на странния разказ на странния човек
— Преди малко споменах вашата посредственост — рече мъжът. — Това в никакъв случай не означава, че ви укорявам. Или по-просто казано, вие сам по себе си сте посредствен, защото светът е посредствен. Не сте ли съгласен?
— Моля?
— Светът е посредствен. Това е безспорно. И така, откога светът е посредствен, от незапомнени времена ли? Не. В началото той е представлявал хаос, а хаосът не е посредствен. Започнал е да става такъв, когато хората са отделили средствата за производство от всекидневния си бит. Карл Маркс посочва, че тогава се е зародил пролетариатът и така е циментирал посредствеността. И точно заради това сталинизмът е пряко свързан с марксизма. Аз одобрявам Маркс. Той е бил от малкото гении, чиято памет се е простирала до първоначалния хаос. Заради това уважавам и Достоевски. Но не съм привърженик на марксизма. Прекалено посредствен е. — Мъжът се насили да издаде тих звук, дошъл от гърлото му. — Сега говоря пределно откровено. Така изразявам признателността си за откровеността, която проявихте преди малко. Готов съм да разясня и всички така наречени откровени съмнения, които може би имате. Но знайте, че щом приключа с говоренето, възможностите, с които ще разполагате, ще бъдат изключително ограничени. Знайте го още отсега, моля ви. Просто вдигате ставките. Разбрахме ли се?
— Имам ли друг избор? — попитах аз.
— В момента в имението има старец, който издъхва — подхвана мъжът. — Причината е ясна. Огромна кървава киста в мозъка. Киста, достатъчно голяма, за да промени формата му. Какво знаете за неврологията?
— Почти нищо.
— В такъв случай най-просто казано, това е като кървава бомба. Блокаж в кръвообращението, предизвикващ оток. Като змия, глътнала топка за голф. Ако се пръсне, мозъкът ще спре да функционира. А за операция не може да става и дума. И най-дребното стимулиране може да доведе до спукване на кистата. Реалистично погледнато, можем само да чакаме и да го гледаме как умира. Може да издъхне след седмица, но може да умре и след месец. Никой не знае.