— Мъжът издаде устни и въздъхна тежко. — В това, че той умира, няма нищо странно. Стар е, заболяването му е установено. Странното в случая е, че е живял толкова дълго. — Нямах и най-смътна представа какво ми говори. — Истината е, че ако беше умрял преди трийсет и две години, в смъртта му нямаше да има нищо необичайно — продължи мъжът. — И дори преди четирийсет и две години. Кървавата киста е открита от американски военни лекари, които са правели медицински прегледи на особено опасните военнопрестъпници. Това е станало още през есента на 1946 година, преди трибунала срещу военнопрестъпниците в Токио. Лекарят, който я е открил, е бил доста разтревожен, след като е видял рентгеновата снимка. Това, че той е имал в мозъка си такава огромна киста и още е бил жив, на всичкото отгоре е бил и по-жизнен и деен от средностатистическите хора, не се вмествало в никакви медицински представи. Прехвърлили го от Сугамо във военната болница „Свети Лука“, където да му направят специални изследвания. Те продължили една година, макар че накрая лекарите не научили нищо. Установили само, че смъртта му няма да е изненада за никого — истинска загадка бил самият факт, че още е жив. Въпреки това не проявявал никакви признаци на увреждания, бил все така жизнен. А мозъчната дейност била повече от нормална. Лекарите се видели в чудо и не знаели как да го обяснят. Задънена улица. Пред тях стоял човек, който на теория би трябвало да е мъртъв, а въпреки това си бил жив и се движел. Лекарите, разбира се, хвърлили светлина върху някои симптоми. Той страдал от тридневно главоболие, при това в цикъл от четирийсет дни. По собствените му думи главоболието започнало през 1936 година, откъдето лекарите заключили, че кървавата киста се е появила някъде по това време. Главоболието било толкова непоносимо, че той искал болкоуспокояващи. Накъсо, наркотици. Наркотиците наистина притъпявали болката, но водели и до халюцинации. Силни халюцинации. Само той си знае какво е преживял, но както личи, халюцинациите не са били никак приятни. В американската армия още се пази подробното им описание. Лекарите явно са го държали под постоянно наблюдение. Сдобих се с това описание със специални средства и съм го чел най-внимателно няколко пъти — въпреки клиничния език в него са изложени доста мрачни събития. Не знам колцина биха издържали на такова редовно наказание — тези халюцинации. Никой не знае защо са се появявали. Кистата може би е изпускала от време на време енергия и тялото е реагирало — той е получавал главоболие. Щом буферът е бил отстранен, енергията е стимулирала пряко някои части от мозъка, което е водело до халюцинации. Това, разбира се, е само предположение, но то е привлякло вниманието на американците. До степен те да започнат най-подробни изследвания. Строго поверителни изследвания, провеждани от разузнаването. Дори днес не е ясно защо американското разузнаване се е заело да изследва кървавата киста на някакъв човек, съществуват обаче няколко възможности. Първата е американците да са провеждали разпити, за които не е трябвало да се разчува и които са прикривали като медицински изследвания. Например за да си осигурят разузнавателни канали и пътища за прекарване на опиум в континентален Китай. Не забравяйте, заради поражението на Чан Кайши САЩ са изгубили връзката с Китай. Излишно е да споменавам, че тези разпити е трябвало да останат в тайна. Всъщност след изследванията Шефа е бил пуснат и му е бил спестен военният трибунал. Напълно възможно е да са постигнали с него задкулисно споразумение. Например той да им дава информация в замяна на свободата си. Втората възможност е да търсим връзка между подчертаната му ексцентричност като водач на десницата и кървавата киста. После ще се спра по-подробно на това, то обаче е твърде стъписващо. Въпреки че се съмнявам да са научили нещо. Нима наистина са си въобразявали, че ще разбулят нещо от този порядък, при положение че не са разкрили далеч по-важната загадка: как така той изобщо е жив? Освен чрез аутопсия, не са разполагали със средства да установят каквото и да било. Значи и тук са се натъкнали на задънена улица. Третата възможност е свързана с промиването на мозъка. Вероятно са се надявали да вкарат в мозъка строго определени вълни, които да го стимулират, и така да предизвикат една или друга реакция. По онова време са се провеждали такива експерименти. Впоследствие се разчува, че дори е имало изследователска група по промиването на мозъци. Не е ясно до коя от тези три възможности се е свеждала директивата на разузнаването. Не е ясно и дали усилията им — нека ги наречем така — са се увенчали с някакви плодове. Всичко е погребано в историята. Фактите са известни единствено на шепа висши началници в американската армия от ония години и на самия Шеф. Досега той не е казал и дума за това на никого, включително на мен, и се съмнявам да го направи някога.