Най-неочаквано в стаята стана студено и аз изпитах необяснимото чувство, че ме чака меко топло легло. И че някой ме вика под завивките.
Илюзия, разбира се. Още беше септември. Навън пищяха безброй хиляди цикади.
— Разширяването на съзнанието, което вашето поколение е изживяло или най-малкото се е стремило да изживее в края на шейсетте години, завърши с пълен и окончателен провал, защото още се коренеше в отделния индивид. Иначе казано, опитът да се разшири само съзнанието, без количествени или качествени промени в индивида, в крайна сметка беше обречен. Точно това имам предвид, когато говоря за посредственост. Как да ви помогна да го разберете? Не че очаквам да го направите. Просто се стремя да говоря откровено. Да се върнем на рисунката, която ви дадох преди малко — продължи мъжът. — Тя е копие на рисунка от медицинския архив на американската армия. На нея е сложена датата 27 юли 1946 година. Рисунката е правена от самия Шеф по молба на лекарите. Като връзка при документирането на халюцинациите, които е получавал. Според медицинския архив тази овца всъщност се е появявала изумително често в халюцинациите на Шефа. Ако трябва да го изразя в числа, присъствала е приблизително в осемдесет на сто от тях, или в четири от всеки пет халюцинации. При това не коя да е овца. А именно кафеникавата овца със звездата върху гърба. С времето Шефа започва да я използва, точно тя е гравирана върху запалката и от 1936 година е негов личен герб. Вярвам, забелязали сте, че тази овца е същата, както в медицинския архив. И на вашата снимка. Твърде любопитно, не мислите ли?
— Чисто съвпадение — подметнах аз.
Исках да прозвучи хладнокръвно, но не се получи особено убедително.
— Има и още нещо — продължи мъжът. — Шефа събираше неуморно всички материали, в които се споменаваха овце, били те в Япония или в чужбина. Веднъж седмично преглеждаше най-внимателно изрезките за овце от всички вестници и списания, излизали през седмицата в Япония. Винаги съм му помагал. Шефа много държеше на изрезките за овцете. Сякаш търсеше нещо. Откакто се разболя, продължавам усилията му на лично равнище. Всъщност се запалих по издирването. Знае ли човек какво може да изскочи? Така на сцената се появихте вие. Вие и вашата овца. Както и да го погледнеш, не е съвпадение.
Закрепих запалката върху дланта си. Беше ми приятно да я усещам. Тя не беше нито много тежка, нито много лека. Само като си помисли човек, че на света съществува такава съвършена тежест!
— И защо според вас Шефа беше решен да намери овцата? Имате ли някаква представа?
— Не, никаква — признах си аз. — Ще стане по-бързо, ако попитате него.
— Ако можех да го попитам, щях да го направя. Шефа е в кома вече от половин месец. По всяка вероятност изобщо няма да дойде в съзнание. А ако той умре, заедно с него завинаги ще бъде погребана загадката на овцата със звездата. Лично аз нямам намерение да стоя безучастно и да допусна това да се случи. Не от някакви лични подбуди, а за доброто на всички.
Вдигнах капачето на запалката, завъртях камъчето, за да я запаля, после пак свалих капачето.
— Сигурен съм, смятате, че всичко, което ви говоря, са пълни небивалици. И може би е така. Не е изключено да се окажат пълни небивалици. Но помислете само, това може би ще бъде всичко, което ни остава. Шефа ще умре. Ще умре и неповторимата му Воля. После ще загине и всичко около тази Воля. Ще остане само онова, което може да се преброи в цифри. Няма да остане нищо друго. Точно заради това искам да намеря овцата.
За пръв път той затвори за няколко секунди очи, без да казва нищо. После:
— Ако трябва да изкажа някаква хипотеза — само хипотеза и нищо повече, забравете, че изобщо съм изричал нещо, ако не ви прозвучи логично, — не мога да се преборя с усещането, че нашата овца тук е образувала основната матрица във Волята на Шефа.
— Звучи като бисквити за домашни любимци — рекох аз.
Мъжът не ми обърна внимание.
— По всяка вероятност овцата е намерила начин да проникне в Шефа. Това сигурно се е случило през 1936 година. И през следващите четирийсет, че и повече години е останала вътре в него. Там очевидно е намерила пасище, брезова гора. Като на снимката. Как мислите?
— Изключително любопитна хипотеза — отвърнах аз.
— Това е особена овца. М-н-о-г-о особена овца. Искам да я намеря, ето защо ми трябва помощта ви.
— И какво смятате да правите с нея, след като я намерите?