— Казал ви го е само на вас, под секрет?
— Да. Само на мен, под секрет. Много е свестен. Искате ли да Го опознаете?
— Стига да е възможно — отвърнах аз.
— Добре тогава, кодът на Токио 945…
— Един момент — спрях го аз и извадих бележник и химикалка. — Но смятате ли, че е редно да ми го казвате?
— Разбира се, че е редно. Не го казвам на всеки срещнат. А вие ми се виждате добър човек.
— Е, благодаря — отвърнах аз. — Но за какво ще разговарям с Бога? Не съм християнин, никакъв не съм.
— Няма страшно. Единственото, което трябва да направите, е да разговаряте откровено за тревогите и грижите си. Колкото и дребни да ви се струват те. Бог никога не се отегчава и не ви се присмива.
— Благодаря. Ще му се обадя.
— Това е духът — каза шофьорът.
Колите потеглиха плавно и пред нас изникнаха небостъргачите на „Шинджуку“. По-нататък пътувахме в мълчание.
20.
Краят на лятото, началото на есента
Докато лимузината стигне местоназначението си, над града падна бледотеменужен здрач. Между сградите подухваше ветрец, който вещаеше края на лятото и издуваше полите на жените, прибиращи се от работа.
Качих се на върха на хотела небостъргач, влязох в просторното кафене и си поръчах един „Хайнекен“. Минаха десет минути, докато ми донесат бирата. През това време забих лакът върху страничната облегалка на стола, подпрях с длан главата си и затворих очи. Не ми хрумна нищо. Докато седях със затворени очи, чувах как стотици джуджета метат с малки метлички из главата ми. Метяха ли, метяха. Нито едно не се сети да използва лопатка.
Най-после ми донесоха бирата и аз я изгълтах на две глътки. След това изядох цялата чинийка фъстъци към нея. Метенето беше спряло.
Отидох в телефонната кабина при регистратурата и се опитах да звънна на гаджето си, онова с невероятните уши. Но него го нямаше нито у тях, нито у нас. Сигурно беше излязло да хапне. Никога не се хранеше у дома.
После опитах да се свържа с бившата си жена. Но се отказах и затворих след второто позвъняване. В края на краищата нямаше какво да й казвам, а не исках да ме мисли за досадник.
След тях вече нямаше на кого да звъня. Намирах се насред град с милион души, които сновяха по улиците, а нямаше с кого да поговоря. Отказах се, прибрах си в джоба монетата от десет йени и излязох от кабината. След това поръчах на един келнер, който минаваше покрай мен, още два „Хайнекена“.
Така денят свърши. Едва ли е възможно да прекарам по-безполезно един ден. Последният ден на лятото, а какво ми беше донесъл той? Навън мракът на ранната есен беше обгърнал всичко. Долу, накъдето и да се обърнеш, всичко беше опасано с нишки мънички жълти улични лампи. Гледани оттук, отгоре, те сякаш бяха готови да бъдат стъпкани.
Донесоха бирата. Изгълтах първата, после изсипах фъстъците в чинийката в шепата си и започнах да ги ям един по един. На съседната маса седяха четири застаряващи жени, които току-що идваха от урок по плуване в хотелския басейн и сега си бъбреха на по чаша тропически коктейл в ярки цветове. Наблизо като глътнал бастун стоеше сервитьор, който изви врат, за да се прозине. Друг сервитьор обясняваше листа с менюто на застаряващо семейство американци. След фъстъците се заех с третия „Хайнекен“. Изпих и него и сега вече не знаех какво да правя с ръцете си.
Извадих от страничния джоб на дънките плика, разкъсах го в горния край и започнах да броя пачката банкноти от по десет хиляди йени. Приличаше по-скоро на тесте карти, отколкото на стегната пачка нови банкноти. Някъде по средата пръстите ми започнаха да се уморяват. На деветдесет и шестата банкнота при мен дойде възрастен сервитьор, който събра празните бутилки и попита дали искам още бира. Кимнах и продължих с броенето. Келнерът явно не прояви никакъв интерес какво правя.
Банкнотите бяха сто и петдесет на брой. Пъхнах ги обратно в плика и ги прибрах в джоба си, точно когато ми донесоха поредната бира. И този път изядох цялата чинийка фъстъци и чак тогава ми хрумна, че съм гладен. Но защо ли бях толкова гладен? От сутринта бях ял само резен плодов сладкиш.
Повиках сервитьора, поръчах сандвич със сирене и краставица. Без картофи, с двойна порция туршия. И дали ви се намира машинка за нокти? Естествено, че им се намирала. По хотелските заведения ще откриете всичко, каквото ви хрумне. На едно място имаха френско-японски речник, който ми трябваше.
Този път не бързах с бирата, любувах се дълго на нощния пейзаж, бавно си изрязах ноктите над пепелника. Пак погледнах към пейзажа, после се заех да си пиля ноктите. И така, докато настъпи нощта. Вече спокойно мога да мина и за ветеран, ако трябва да се убива време в града.