От вградения в тавана високоговорител ме повикаха по име. Отпърво не ми прозвуча като моето име. Трябваше да минат няколко секунди от обявлението, докато проумея, че съм чул особеностите точно на своето име и малко по малко разбера, че моето име е моето име.
Сервитьорът донесе на масата безжичен телефон.
— Има малка промяна в плановете — каза глас, който познавах отнякъде. — Състоянието на Шефа внезапно се влоши. Опасявам се, че не разполагаме с много време. Затова скъсяваме срока.
— На колко?
— На един месец. Не можем да чакаме повече. Ако след един месец не сте намерили онази овца, с вас е свършено. Няма да има къде да се върнете.
Един месец. Замислих се. Но главата ми не беше в състояние да борави с представите за време. Един месец, два месеца, всъщност не беше ли все тая? И кой изобщо имаше някаква представа, някакво мерило колко време ще отнеме, за да намериш една овца?
— Откъде разбрахте, че съм тук? — попитах аз.
— В течение сме на почти всичко — обясни мъжът.
— Освен къде се намира онази овца — вметнах аз.
— Именно — потвърди мъжът. — При всички положения трябва да се заемате за работа, пилеете прекалено много време. Преценете добре къде точно се намирате. Можете да вините единствено себе си, че сте се озовали притиснат в този ъгъл.
Беше прав. Платих сметката с първата банкнота от десет хиляди йени в плика. Долу на земята хората още си вървяха на два крака, но тази гледка вече не ми носеше особено облекчение.
21.
Една от пет хиляди
След като се прибрах от хотелското кафене, намерих в пощенската кутия у дома три плика заедно с вечерния вестник. Извлечение от банковата ми сметка, покана за някакво парти, което щяло да бъде невероятно, и рекламна листовка от магазин за автомобили втора употреба. В листовката пишеше: НАПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ ПО-ЯРЪК — ПРЕХВЪРЛЕТЕ СЕ НА СТРАХОТНА КОЛА. Благодаря, но не, благодаря. Събрах на купчинка трите плика и ги разкъсах на две.
Извадих от хладилника сок и седнах с него на масата в кухнята. На масата имаше бележка от гаджето ми: „Излязох да хапна. Връщам се до 9,30.“ Електронният часовник на масата показваше 9,30. Загледах как цифрите се сменят на 9,31, после на 9,32.
След като ми доскуча да гледам часовника, се съблякох, взех си душ и си измих косата. В банята имаше четири вида шампоан и три вида балсам. Всеки път, когато отидеше в супермаркета, гаджето ми се запасяваше с нещо ново. Беше достатъчно да вляза в банята, за да го видя. Преброих четири вида крем за бръснене и пет тубички паста за зъби. Добри запаси, няма що. След като излязох изпод душа, облякох спортни шорти и тениска. Бях смъкнал мръсотията от един странен ден. Най-сетне се почувствах освежен.
В 10,20 тя се върна с пазарски плик от супермаркета. В плика имаше четки, кутийка кламери, добре охладен пакет от шест кутийки бира. Така аз изпих още една.
— Викаха ме заради овцете — обясних аз.
— Казвах ли ти аз! — възкликна приятелката ми.
Извадих от хладилника малко кренвирши, запържих ги в тигана и ги поднесох за вечеря. Изядох три, приятелката ми изяде два. През кухненския прозорец подухваше прохладен ветрец.
Разказах й какво е станало в офиса, разказах й и как са ме взели с лимузината, за имението, за секретаря със стоманения поглед, за кървавата киста и набитата овца със звездата на гърба. Говорих сякаш цяла вечност. Докато свърша, стана единайсет часът.
След като разказах всичко това, приятелката ми изобщо не изглеждаше изумена. През цялото време, докато слушаше, си чистеше ушите и току се прозяваше.
— И кога тръгваш?
— Кога тръгвам ли?
— Нали трябва да намериш овцата?
Погледнах я, както държах отварачката на втората бира.
— Няма да ходя никъде — заявих аз.
— Но ако не отидеш, ще си имаш големи неприятности.
— Какви толкова неприятности ще имам! Бездруго смятах да напусна фирмата. Който и да се намесва, все ще си намеря работа, с която да се издържам. Така де, едва ли ще тръгнат да ме убиват.
Тя извади от кутийката още една клечка за уши и известно време си игра с нея.
— Но всъщност е съвсем лесно. Единственото, което се иска от теб, е да намериш някаква си овца, нали? Ще бъде забавно.