Въпрос: Какво подразбирате под „по-особени отношения“, полово сношение с овцете ли?
Отговор: Не, случаят не е такъв.
Въпрос: Обяснете, ако обичате.
Отговор: Имахме душевни отношения.
Въпрос: Това не е обяснение.
Отговор: Затруднявам се, господин началник, да намеря точните думи, но може би ще бъде по-вярно да се каже, че имахме духовно общуване.
Въпрос: Нима твърдите, че сте имали духовно общуване с овцете?
Отговор: Тъй вярно.
Въпрос: Значи твърдите, че през седмицата, когато ви нямаше, сте имали духовно общуване с овце?
Отговор: Тъй вярно.
Въпрос: Смятате ли, че това е достатъчна причина да бъдете уволнен от длъжност?
Отговор: Длъжността ми изисква от мен да изучавам овцете, господин началник.
Въпрос: Духовното общуване не е признато за начин да се изучават овцете. Затова искам от вас да преразгледате поведението си. Да си спомните, че сте завършили с отличие Селскостопанския факултет на Токийския императорски университет и след като сте постъпили на работа в министерството, сте се представили блестящо. Възлагат ви се големи надежди като знаменосец на управлението на селското стопанство в утрешна Източна Азия.
Отговор: Тъй вярно.
Въпрос: В такъв случай забравете такива небивалици като духовното общуване. Овцете са добитък. Добитък и нищо повече.
Отговор: Невъзможно ми е да забравя.
Въпрос: Налага се да обясните обстоятелствата.
Отговор: Причината, господин началник, е, че вътре в мен има една овца.
Въпрос: Това не е обяснение.
Отговор: Няма друго обяснение.
Февруари 1936 година. Овчия професор получава заповед да се прибере в Япония. След като е подложен на още разпити, през пролетта е прехвърлен в архива на министерството. Там прави каталози на източниците и реди книгите по лавиците. С други думи, изхвърлен е от елита на управлението на източноазиатското селско стопанство.
— Овцата вече не е вътре в мен — споделил по онова време Овчия професор с един близък приятел. — Но наистина беше в мен.
1937 година. Овчия професор напуска Министерството на селското стопанство и горите, урежда си заем от министерството, даван според плана за овцевъдство в Япония и Манджурия, за който е отговарял, заминава за Хокайдо и става овчар. 56 глави овце.
1939 година. Овчия професор се жени. 128 глави овце.
1942 година. Ражда се най-големият му син (сегашният собственик и администратор на хотел „Делфин“). 181 глави овце.
1946 година. Американските окупационни сили вземат насилствено фермата на Професора, за да направят в нея тренировъчен лагер. 62 глави овце.
1947 година. Овчия професор започва работа в Сдружението на овцевъдите в Хокайдо.
1949 година. Жена му умира от бронхит.
1950 година. Овчия професор става директор на Сдружението на овцевъдите в Хокайдо.
1960 година. Най-големият му син губи два от пръстите си в Порт Отару.
1967 година. Овчият дом в Хокайдо е закрит.
1968 година. Хотел „Делфин“ отваря врати.
1978 година. Млад брокер на недвижими имоти разпитва за фотография с овце.
С други думи, аз.
— Страхотно, няма що — казах. — При всички положения бих искал да се видя с баща ви — рекох.
— Нямам нищо против да се видите с него, ала тъй като баща ми не ме харесва, ще извинявате, но ще ви помоля да отидете сам — отвърна синът на Овчия професор.
— Не ви харесва ли?
— Не ме харесва, защото останах без два пръста и оплешивявам.
— Ясно — казах аз. — Баща ви е голям особняк.