— Чувал съм за този мъж — рече горчиво Овчия професор. — Овцата има невероятен усет кой е най-подготвеният.
— Чак тази пролет тя е напуснала тялото му. Самият човек е в кома, напът е да умре. Досега мозъчното му заболяване явно не го е погубило заради овцата.
— Какво блаженство. По-добре да си „безовчи“, отколкото в тази обвивка на полусъзнанието.
— Защо според вас овцата е напуснала тялото му, след като толкова дълго е създавала такава огромна организация?
Овчия професор въздъхна тежко.
— Още ли не разбирате? С този човек е същото, както с мен. Той е надживял полезността си. Хората си имат предел, а овцата няма нужда от хора, достигнали предела си. Предполагам, че той не е разбрал докрай какво предопределение му е дала овцата. Ролята му е била да изгради огромна организация и след като я е изпълнил, той е бил изхвърлен. Точно както овцата използва мен, за да се прехвърли тук.
— И какво прави овцата оттогава?
Овчия професор взе от писалището снимката и я чукна с пръсти.
— Обикаля надлъж и шир Япония в търсене на друг човек, който да я подслони. За нея това вероятно означава нов човек, който по един или друг замисъл да оглави организацията.
— А към какво се стреми овцата?
— Както вече споменах, не мога да го изразя точно с думи. Овцата се стреми към въплъщение на овчата мисъл.
— Това за добро ли е?
— Според нея, разбира се, че е за добро.
— А според вас?
— Не знам — призна си старецът. — Наистина не знам. Още откакто овцата си отиде, не мога да кажа какво в мен съм самият аз и какво — сянката на овцата.
— Преди малко споменахте, че имате още един коз. Какъв?
— Нямам намерение да ви казвам — поклати глава Овчия професор.
Стаята отново беше обгърната от мълчание. Навън заваля проливен дъжд. Първият дъжд, откакто бяхме пристигнали в Сапоро.
— И още нещо, последното: можете ли да ни кажете къде се намира мястото от снимката? — попитах аз.
— В чифлика, където живях девет години. Там отглеждах овце. Веднага след войната американските части го взеха, а когато ми го върнаха, го продадох на един богаташ за вила с пасище. Сигурно и досега пак той е собственик.
— А дали още отглежда овце?
— Не знам. Но ако се съди от снимката, със сигурност гледа. При всички положения чифликът е доста далеч от населените места. Наоколо не се виждат други къщи. През зимата пътищата са непроходими. Убеден съм, че собственикът използва мястото само два, най-много три месеца в годината. Там е красиво и спокойно.
— А когато собственикът го няма, някой грижи ли се за чифлика?
— Съмнявам се някой да стои там по цяла зима. Не си представям друг, освен мен да издържи до пролетта. Можеш да платиш на овчарите в града в подножието на хълмовете да се грижат за овцете. Покривът на къщата е наклонен, снегът сам си пада на земята, затова няма опасност от крадци. Дори и някой да открадне нещо, е трудно да го пренесе до града. Наистина е изумително какви преспи се натрупват там.
— Сега в чифлика има ли някой?
— Хмм. Вероятно не. Скоро ще падне първият сняг, а и се навъртат мечки, които търсят храна преди зимния си сън. Нали не смятате да се отправяте натам?
— Може би ще се наложи. Нямаме друга истинска следа.
Известно време Овчия професор мълча. Кетчуп от кюфтетата отстрани по устата му.
— Сигурно не е зле да знаете, че преди вас идва един човек, който също разпитваше за чифлика. Някъде през февруари. Възраст и външен вид… малко като вашите. Каза, че се интересувал от фотографията във фоайето на хотела. По онова време бях доста отегчен и му разправих едно-друго. Той обясни, че търсел материал за романа, който пишел.
Извадих от джоба си моментална снимка, на която бяхме заедно с Плъха. Беше правена през лятото преди осем години, в пивницата на Джи. Аз бях в профил и пушех, Плъха гледаше с вдигнати палци право към фотоапарата. И двамата бяхме млади, със слънчев загар.
— Този тук сте вие, нали? — попита старецът, след като сложи снимката под лампата. — По-млад, отколкото сега.
— Така е.
— А другият е онзи мъж. Изглеждаше по-стар, отколкото на тази фотография, беше с мустаци, но беше той.
— С мустаци ли?
— Със старателно подравнени тънки мустаци и четина.
Опитах се да си представя Плъха с мустаци, но нещо не успях.
Овчия професор нарисува подробна карта на чифлика. При Асахикава трябвало да се прекачим на друг влак, който тръгвал по отклонение на линията и след три часа пристигал в града в подножието на планината. Оттам до чифлика било три часа с кола.