Мъжът беше към пет сантиметра по-нисък от мен и беше набит. Наближаваше петдесетте и беше с късо подстригана коса, твърда и права като четка. Той смъкна гумените ръкавици, сякаш сваля пласт кожа. Потупа се по панталоните и бръкна във външните джобове. Не беше само пазач на овцете, приличаше повече на сержант, отговарящ за строевата подготовка във военна школа.
— Дошли сте да питате нещо, а?
— Да.
— Ами питайте.
— Отдавна ли работите това?
— От десет години — отвърна мъжът. — Не знам дали е отдавна, но затова пък си познавам овцете. Преди бях в частите за самоотбрана.
Той метна кърпата около врата си и погледна нагоре към небето.
— Тук ли ще останете през зимата?
— Хм — прокашля се мъжът. — Предполагам. Нямам къде другаде да отида. Освен това през зимата има доста работа. По тия места падат двуметрови преспи. Трупат се, трупат се и ако покривът поддаде, може и да премаже някои от овцете. Освен това ги храня, чистя овчарника, правя едно-друго.
— Когато дойде лятото, отвеждате половината в планината, нали?
— Да.
— Трудно ли е да откарате толкова много овце?
— Лесно е. Някога хората са го правели през цялото време. Едва напоследък са се появили пазачи, а не овчари. Преди години те са се придвижвали целогодишно с овцете. През осемнайсети век из цяла Испания е имало пътища, по които са можели да минават само пастирите, дори кралят не е имал право да ги ползва. — Мъжът се изхрачи на земята и замаза с обувката си храчката в пръстта. — При всички положения, стига да не са уплашени, овцете са много отзивчиви твари. Вървят си след кучето, без да задават въпроси.
Извадих снимката с овцете на Плъха и я подадох на пазача.
— На фотографията е снимано това място, нали?
— Разбира се — потвърди мъжът. — Няма никакво съмнение, овцете също са от нашите.
— А тази тук? — посочих аз с химикалката набитата овца със звездата върху гърба.
Мъжът се взира известно време с присвити очи в снимката.
— Не, тази не е от нашите. Но си е странно, разбира се. Няма как да е дошла тук. Цялото място е оградено с бодлива тел и аз проверявам сутрин и вечер всяко животно. Кучето щеше да забележи, ако отнякъде се беше появила чужда овца. Овцете също щяха да нададат вой. Но знаете ли, никога през живота си не съм виждал такава порода.
— Тази година, докато бяхте заедно с овцете в планината, случвало ли се е нещо необичайно?
— Нищо — отвърна мъжът. — Беше си мирно и тихо.
— И вие сам ли бяхте горе през цялото лято?
— Не, не съм бил сам. През ден от града идваха помощници, а и чиновници, дошли на инспекция. Веднъж в седмицата слизах до града и някой ме заместваше. Ходех за храна и други неща.
— Значи не сте били през цялото време съвсем сам?
— Не. Лятото продължава, докато не натрупат дълбоки преспи, а и до чифлика е само час и половина с джип. Едва ли не малка разходка. Е, щом завали сняг и пътят стане непроходим, оставаш горе през цялата зима.
— Значи сега няма никого горе в планината?
— Не, няма, там е само собственикът на вилата.
— Собственикът на вилата ли? Но аз чух, че чифликът не се използва от цяла вечност.
Пазачът метна цигарата на земята и я стъпка.
— Да, не се използваше цяла вечност. Но не и сега. Няма причини човек да не живее там. Самият аз помагам малко в поддръжката на къщата. Има ток, има газ и телефон. Няма счупени стъкла по прозорците.
— Човекът от кметството каза, че горе нямало никого.
— Има доста неща, които тези приятелчета от кметството не знаят. От доста време работя и за собственика, но не съм казал и думица на никого. Той ме помоли да не разгласявам.
Пазачът реши да изпуши още една цигара, но пакетът му беше празен. Предложих му своя пакет „Ларкс“, от който бях изпушил само половината, заедно със сгъната банкнота от десет хиляди йени. Мъжът се позамисли, но взе подаръка, захапа една от цигарите и прибра всичко останало в джоба си.
— Много съм ви признателен — благодари ми той.
— И така, кога се появи собственикът?
— През пролетта. Снегът още не беше започнал да се топи, значи е било през март. Не беше се вествал може би от пет години. Всъщност не знам защо дойде след толкова време, но това не ми влиза в работата. Помоли ме да не казвам на никого. Сигурно си има причини. При всички положения оттогава е там. Купувам му тайно храна и гориво и му ги доставям по малко с джипа. Със запасите, които е натрупал, преспокойно може да изкара и една година.